29 юни 2009

Анатомия на завистта


Имаш си устни грапави.
Имаш си вени сини.
Гласни струни, прегракнали
в бесен гняв от безсилие.

Имаш ръце стопръсти,
стиснали многогърлия.
Ти и Христос на кръста
разпна. И камък хвърли.

Някой ден аутопсия
някой на теб ще прави.
Пътят през тебе мост ли е
в страстните земни нрави?

Или е тайно вглеждане
в моето едносърдие?
(Скалпел скърца и реже
нечие прясно гърло).

А по-надолу – във времето –
щом ти отворят ребрата,
няма сърце да намерят –
само от жлъчка екстракта.

Тичай с краченца каменни.
Мачкай с железни ботуши.
Аз и не бягам – рано е
днес да ме изтърбушваш.


15 юни 2009

Среди сорванных тополей


В памет на Висоцки

Поднять меня только пришли
и понять
как я жил – и смешно –
и не жил.
С чувством юмора грустные кони
на меня посмотрели. Я пил.

В это время я пил, чтоб тополя
вверх поднять сквозь покров низкой ночи.
Вдруг услышал божественный ропот
и вновь сел-упал в круг порочный.

Кони утром с улыбкой взлетели,
как пришли ко мне – мимо смысла.
Меня поняли. Не успели
только тополя приподнять.
Слишком быстрые...


13 юни 2009

Остарях ли, приятели?

Поклон пред поета, композитора и певеца Емил Димитров!
Светла му памет!





Болко ле


Болко ле болчице, утре си тръгвам от тебе.
Лазя и пука под пръстите пътят ми леден.
Има любов, от която струят метастази.
Няма да можеш, недей ме от нея опазва.

Болко ле болчице, свикнал съм с теб, а болиш ме.
Мъх съм в земята ти, бос съм в скалите ти лишей.
Искам да скрия в съня си страха от раздяла.
Виж ме – такъв съм, какъвто си бях – недодялан.

Болчице, сляп съм, а искам през тебе да гледам.
Нямам ни цвят, ни стебло – само корен от плевел.
Утре ще можеш живота ми куц да отскубнеш.
Вярвай, преди да те срещна, сам бях се изгубил.

Болко, обичам те, казвам през рамо и тръгвам.
Пак ще се видим (след век ли?), земята е кръгла.
Там и тогава ще бъдем ли пак неразделни?
Пусто е празното бягство и гърбав предел е...

Е, наживяхме се, време за друго не стигна.
Глупав бях с моята болка, любима, прости ми.
Болко ле болчице, бягам и пак те преследвам.
Лазя и лепне по пръстите пътят ми леден.



08 юни 2009

ОДИСЕЙ


Тръпка тръпне в светлото ми тяло.
На сърцето вътре му е тъмно.
Гръм ли го удари или мълния?
Или в хор сирени му припяват?

Вън е цветно, неизбежно цветно.
Страх ме е по име да се викам.
С черното и бялото съм свикнал.
Корен тук са пуснали ръцете ми.

И защо им казах да ме вържат?
Никой няма днес да се удави.
Тази свобода е от лукавия.
Той с черпак душичката ми стърже.

Тръпка тръпне в бялото ти тяло.
Да забули черните ми мисли.
Любовта ми е от теб написана.
Цветна е и – мълком – остаряла…



02 юни 2009

2 юни - автор Яна Кременска


Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица – дъжд. И разгонени псета.
На Околчица – срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници…
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове… Гласове… Знамена… Шарения.
Обещания светли и… помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
Във дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете…
Втори юни си струваше всичко, поете!



-----------------
Това стихотворение на Яна Кременска е в блога ми, защото искам да достигне до повече хора. Защото вярвам на истинските поети. Защото ги има. И днес.

01 юни 2009

ЕГО



Попитай ме коя е
флейтистката, която
съмнително добре
на сън пасе стадата ми.

Но стъклените кучета
на стъкления остров
съмнително добре
ме пазят от въпроси.

Попитай ме кога
в небето ще прогледнем
съмнително добре,
за да се видим с тебе.

Но тъмно е, когато
от думите са скрити
съмнително добре
под облаци очите.

Попитай ме защо
разсеяно продавам
съмнително добре
от общото ни време.

Ще купя греховете ти,
но няма ли от моите
съмнително добри
разсеяно да вземеш?