02 юни 2009

2 юни - автор Яна Кременска


Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица – дъжд. И разгонени псета.
На Околчица – срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници…
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове… Гласове… Знамена… Шарения.
Обещания светли и… помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
Във дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете…
Втори юни си струваше всичко, поете!



-----------------
Това стихотворение на Яна Кременска е в блога ми, защото искам да достигне до повече хора. Защото вярвам на истинските поети. Защото ги има. И днес.

2 коментара:

  1. Поздравления за Яна за чудесното стихотворение и за теб за това, че го представи пред нас!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти за прочита, izibell!

    ОтговорИзтриване