И аз го помня.Харесвам песните му,не знаех,че освен композитор и певец, е бил поет.Той има много красиви песни, но когато чуя името му, се сещам за "Нашия сигнал" и за "Писмо до мама". http://vbox7.com/play:4d11189e
Автор е на текста на тази песен. На "Ако си дал" - също. Мисля - и на "Арлекино", сигурно има и други, не ми се пита сега Uncle Google :) Благодаря ти, миличка, пожелавам ти любов...
Поздравления за този пост...тази песен не бях я чувала, но ми стана любима! Живея в Англия и често слушам "Писмо до мама", разбираемо защо нали! А Емил Димитров е любим изпълнител и на родителите ми. Благодаря и поздрави от странство! Гергана
Благодаря ти, Гергана! Дано да се чувстваш добре в Англия. Тази песен не е шедьовър, не е и популярна. Просто допълва образа на Емил. А и паметта ни за него бледнее във времето... Винаги се радвам, когато някой иска да каже нещо с изкуството си, и го прави. То, изкуството, е затова. Да ни приобщава към доброто, което никога не ни е достигало. Не знам защо си мисля - особено сега...
Поздрави и на теб от окрадената във всякакъв смисъл България. И ти си открадната оттук. Дано да е за хубаво...
Благодаря за коментара! Само една малка забележка...не съм открадната, а прокудена от собствената си страна!И наскоро Доган има наглостта да каже, че (цитат) "на който не му харесва да се изнася"(цитирам по памет)!Иначе не се оплаквам, но е тежко да си чужденец в собствената си Родина и българ/ин/ка в чужбина! Но аз съм оптимистка и пак ще гласувам за промяна.Дано добрите наистина победят. Извинявайте ако политизирам пост-а. Бъдете жив и здрав! Гергана
Политизирани сме от мизерията в България. Няма за какво да ми се извиняваш. Виждаш, и аз почнах да пиша освен стихове, и политически "статийки"... Знам, че няма смисъл...
Не знам дo колко сте запознати но песента писмо до мама не е по текст на Емил Димитров а на друг велик български поет и че въпросното произведение има още куплети които не се пеят в песента
Благодаря, докосна ме... ! Аз съм «крехка», прекалено отворена към хората, за да издържам постоянния натиск на отрицателните енергии в големия град... Поклон пред Емил Димитров! Майките, ах майките! Самата аз съм майка на вече пълнолетни добри и достойни деца! А моята майка остаря...:
МАЙКИ Тя плачеше, когато раждаше в щастлива болка. Не мислеше защо, не питаше и още колко. И продължаваше да плаче над болните деца. За хората без покрив и тези без сърца. Тя плачеше, когато децата отлетяха и къщата и дворът смъртоносно опустяха. Когато се завръщаха, пак плачеше - щастлива. и тайно, тихо плачеше, когато си отиват. А после плака гордо, когато стана баба. От болка пък - че ставаше по-немощна и слаба. Тя плачеше, когато оплакваше мъжа си. Преди да го последва, през сълзи каза на сина си: - Е, сине, поплачи си но знай: Аз съм много щастлива жена, защото съм имала шанса да плача за всичко това!
И аз го помня.Харесвам песните му,не знаех,че освен композитор и певец, е бил поет.Той има много красиви песни, но когато чуя името му, се сещам за "Нашия сигнал" и за "Писмо до мама".
ОтговорИзтриванеhttp://vbox7.com/play:4d11189e
Автор е на текста на тази песен. На "Ако си дал" - също.
ОтговорИзтриванеМисля - и на "Арлекино", сигурно има и други, не ми се пита сега Uncle Google :)
Благодаря ти, миличка, пожелавам ти любов...
Поздравления за този пост...тази песен не бях я чувала, но ми стана любима!
ОтговорИзтриванеЖивея в Англия и често слушам "Писмо до мама", разбираемо защо нали! А Емил Димитров е любим изпълнител и на родителите ми.
Благодаря и поздрави от странство!
Гергана
Благодаря ти, Гергана!
ОтговорИзтриванеДано да се чувстваш добре в Англия.
Тази песен не е шедьовър, не е и популярна. Просто допълва образа на Емил. А и паметта ни за него бледнее във времето...
Винаги се радвам, когато някой иска да каже нещо с изкуството си, и го прави. То, изкуството, е затова. Да ни приобщава към доброто, което никога не ни е достигало. Не знам защо си мисля - особено сега...
Поздрави и на теб от окрадената във всякакъв смисъл България. И ти си открадната оттук. Дано да е за хубаво...
Благодаря за коментара! Само една малка забележка...не съм открадната, а прокудена от собствената си страна!И наскоро Доган има наглостта да каже, че (цитат) "на който не му харесва да се изнася"(цитирам по памет)!Иначе не се оплаквам, но е тежко да си чужденец в собствената си Родина и българ/ин/ка в чужбина!
ОтговорИзтриванеНо аз съм оптимистка и пак ще гласувам за промяна.Дано добрите наистина победят.
Извинявайте ако политизирам пост-а.
Бъдете жив и здрав!
Гергана
Политизирани сме от мизерията в България. Няма за какво да ми се извиняваш.
ОтговорИзтриванеВиждаш, и аз почнах да пиша освен стихове, и политически "статийки"...
Знам, че няма смисъл...
Благодаря ти,
да си жива и здрава и ти!
Не знам дo колко сте запознати но песента писмо до мама не е по текст на Емил Димитров а на друг велик български поет и че въпросното произведение има още куплети които не се пеят в песента
ОтговорИзтриване"Писмо до мама" е по текст на Павел Матев.
ОтговорИзтриванеИ няма нищо общо с тази.
Тази е от по-малко популярните, затова я "постнах"...
Благодаря, че се докоснах и по този начин до един велик българин!
ОтговорИзтриванеТова просто е една от по-малко популярните му песни...
ОтговорИзтриванеБлагодаря, докосна ме... ! Аз съм «крехка», прекалено отворена към хората, за да издържам постоянния натиск на отрицателните енергии в големия град... Поклон пред Емил Димитров! Майките, ах майките! Самата аз съм майка на вече пълнолетни добри и достойни деца! А моята майка остаря...:
ОтговорИзтриванеМАЙКИ
Тя плачеше, когато раждаше в щастлива болка.
Не мислеше защо, не питаше и още колко.
И продължаваше да плаче над болните деца.
За хората без покрив и тези без сърца.
Тя плачеше, когато децата отлетяха
и къщата и дворът смъртоносно опустяха.
Когато се завръщаха, пак плачеше - щастлива.
и тайно, тихо плачеше, когато си отиват.
А после плака гордо, когато стана баба.
От болка пък - че ставаше по-немощна и слаба.
Тя плачеше, когато оплакваше мъжа си.
Преди да го последва, през сълзи каза на сина си:
- Е, сине, поплачи си но знай:
Аз съм много щастлива жена,
защото съм имала шанса да плача за всичко това!
Таня Димова