06 октомври 2011

През нощ и вятър

Изображение: Тук

“Wer reitet so spät durch Nacht und Wind?
Es ist der Vater mit seinem Kind”.

Johann Wolfgang von Goethe

И после, сине, остарява
бащата –
за езда е слаб.
Препъват се, дори на равното,
сърдечните му клапи.

Той пак е с теб –
през нощ и вятър,
но не наяве.
Последно му е всяко лято
и зрънце в плявата.

Не спирай и за миг ездата
нагоре – към мечтите.
Така се стига до оттатък –
отвъд очите ти.

Какво е там – ще ми разказваш,
когато пак се видим.
Ти – мой баща (да не повярваш),
пък аз – синът ти свиден…


35 коментара:

  1. ма`а му стара... защо е толкова кратък мигът, когато яздим стреме до стреме, сине

    ОтговорИзтриване
  2. не зная защо е, но е така...

    Илия, радвам се да те "видя" отново тук! :)

    ОтговорИзтриване
  3. застреляй се, ако обичаш, на всичките ти места на които си се кльофнал

    ОтговорИзтриване
  4. анонимен, ще го направя с удоволствие, много обичам да се застрелвам :)))
    а ти какво и как го обичаш? :)))

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря ти за този стих! Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  6. Smiling, не зная защо ми благодариш, само ще кажа, че твоят сайт е много добър.

    ОтговорИзтриване
  7. анонимен, я се гръмни

    Плам, ще преведеш ли мотото...

    ОтговорИзтриване
  8. абе човече анонимно, не се ли свършихте, бе!? Като не ти харесва - не чети, не идвай тук, не пиши глупости.... дай го малко позитивно, малко ларж... пък ако те влече толкова да пишеш - ами че подпиши се - защо бъзливо хвърляш камък, клекнал зад дувара на анонимността!?... иначе учтивичко - има си "ако обичаш", запетайчици си има... ееех

    ОтговорИзтриване
  9. Меги, буквално:
    "Кой язди толкова късно през нощ и вятър?
    Това е бащата със своето дете".
    Иначе, има различни художествени преводи на баладата Erlkönig (Горски цар).

    ОтговорИзтриване
  10. Ми, да се кльофна и аз в темата, преди да ме е застреляла някоя анонимна запетайка :)

    През кръговрата ходехме пеша.
    Животът конник лесно ни превари.
    Заряза ни с парцала във ръка
    пред прашното и страшно огледало...

    Фил4о

    ОтговорИзтриване
  11. Хубаво написано и малко ме натъжи.Но това е добре, нали?

    ОтговорИзтриване
  12. Нина, признавам си, не зная дали това е добре... :)
    Предполагам, добре е за тези, които усещат споделената тъга...

    ОтговорИзтриване
  13. Фил40, запетайката е нещо разтечено дето цапа наоколо си и затова да му сложим точка :)))
    това миниатюрче може да стане на хууубав стих, ама някой май го мързиии :)))

    Пламче, прощавай че пак спамя, ама твоето другарче тук най-лесно го откривам :))

    ОтговорИзтриване
  14. ***

    Безумна есента е. Над оградите
    от хубост асмалъка и прелива.
    Съсухрените вретена на бабите
    сащисано се слисват.

    А луди-млади с празните кесии
    не вярват в клюките на вятъра.
    Купуват лятото на вересия,
    но доживотно - без платна.

    През сто живота съм събирал
    платната и летата с вересиите.
    Ала вкусът на първото умиране
    е винен...

    Ф4о

    ОтговорИзтриване
  15. Ти пък кога остаря? ;) Страхотно е! Имаш попадения, за мен най-важното - вплиташ страхотно чувства, умееш. Тук-таме ми скърца, но то си е мой проблем, да си смажа мозъка. :)))

    ОтговорИзтриване
  16. Ф4о, наистина, колкото животи имаш, толкова са и умиранията. Как се справяш с твоите сто, не зная. :) На мен ми е трудно с моите само девет. :)
    А вкусът на първото умиране е определено винен. :)

    ОтговорИзтриване
  17. еола, мчи аз съм си дъртак :)
    нищо на теб не ти скърца - туй са мойте кокали :)
    радвам се, че наминаваш
    благодаря ти за отзива!

    ОтговорИзтриване
  18. Ф4о, сащисано ме слиса :)))
    Благодаря и на двама ви!
    ;)

    ОтговорИзтриване
  19. Гери, благодаря от името на двама ни, дето се вика по нашенски - you are welcome! :)
    Пък Ф4о, ако се престраши, ще ти благодари лично. :)
    Само те предупреждавам, че той не е от страшливите. :)))

    Имаш интригуващ профил в Blogger, поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
  20. Евала... страхотно е!!! Останах без думи :)

    ОтговорИзтриване
  21. компютри, застреляй се и ти, ако обичаш

    ОтговорИзтриване
  22. Да можех само малко късче да открадна
    от красотата, да ти я подаря и да забода крилата
    на пеперудата, която цял живот ми бяга...
    Бих легнал и целунал бих земята.

    Но тук съм преходящ, случаен, незаслужил
    да разполагам със пейзажните подробности.
    Не притежавам даже капките от ледената стряха,
    които правят доживотни драскотини по прозореца.

    ОтговорИзтриване
  23. последният да затвори вратата и да се застреля отвън, ако обича

    ОтговорИзтриване
  24. ЛЮБОВ ПО ВРЕМЕ НА ИЗБОРИ

    Тя е мой преброител - инспектор.
    Аз – в забранителен списък.
    Безвъздушна целувка секретна...
    Бюлетин, невалиден от писък...

    Бих гласувал за нея в бурята,
    в този щорм от Форкис подслушван.
    Но... студени изборни утрини...
    Коридор от портрети в ботуши...

    Утре, след бурното лутане
    тя ще е пак ледоустна.
    Ще жълтеят обидено урните.
    С чер печат - гласът ми непуснат.

    ХахаФ4о

    ОтговорИзтриване
  25. Наистина ме кара да се замисля. Никак не се усещаме за животът, който минава покрай нас докато яздим.

    ОтговорИзтриване
  26. Инверсии безотговорни :)))

    Ти яздиш, сине, в свойто стреме хлабаво.
    И кон ти дадох - с вените на мащеха от плява.
    Бащите за учители в ездата слаби са,
    но необязден син на коня си даряват...

    Ф4о

    ОтговорИзтриване
  27. Хм, това е доста размислящо...
    И май е и доста вярно...

    ОтговорИзтриване
  28. Фич, не си отивай
    ние имаме сто живота и сто умирания, но само едно умиране е първо, нали...

    ОтговорИзтриване