06 август 2011

Проклятие



Есента прохожда през лятото.
Неуверено категорично.
А пътеката към теб е позната
и клинична.

Затова прелитам разсеяно
и пропадам често.
Ветровете, дето ме веят,
са известни.

Но не те са причината,
да не мога да те открадна.
Ти отдавна си ничия.
И навяваш прохлада.

Есента прохожда през лятото.
В най-горещия юли.
Любовта ми към теб е проклятие.
Чу ли?

73 коментара:

  1. :)))"Неуверено категорично."D:D;D Точно,кратко и ясно ...ти си :)))
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. Щом талпите го харесват, спокоен съм. :)))

    ОтговорИзтриване
  3. финалът е много силен :) . ... Чу ли!?

    ОтговорИзтриване
  4. Хубаво стихотворение, ама есента проходи преди много лета. А по-преди какви безкрайни лета имаше... Всичко развалиха... Сега имената на всички сезони са с тирета - пролет-есен, лято-есен, есен-есен и зима-щрак :):( А любовта ще ни погали с косата си след зимата :)
    Бай Филиб4о

    ОтговорИзтриване
  5. Тъга

    Няма вече сезони :
    – порастнах,
    и денят е безкраен и къс
    от днеска до утре e.

    Вятър правя си лично,
    да вдигам крилата си,
    замърсени от плужеци,
    в гледка клинична.

    И пропада във откъси
    синьо пространството,
    в бездна мрачна и празна
    без простор за летене.

    Но поетият дъх
    пазя свято безпаметно,
    щото в него е кълнът
    за другото време.

    Всички съвпадания, повторения,
    хипотези са случайни.
    Видях вратат отворена и влязох.
    Изглежда малко мрачно
    и небето е паднало много ниско.
    Въпреки всичко ми прилича на място за поезия,
    а не на спирка на „чичко-паричко Гугъл“.

    ОтговорИзтриване
  6. Мястото си е направо за поезия и за нищо друго. Вратата е широко отворена. Влизай смело, колкото и мрачно да ти изглежда. Пък, ако вече си влязъл, Welcome to the hell!
    И ако не те е страх, прочети стихотворенията "Болко ле, болчице" или "Майстор" от майстора на блога.
    Стихотворението ти "Тъга" ми хареса!

    "...в бездна мрачна и празна
    без простор за летене"...

    Летящият Негугльо

    ОтговорИзтриване
  7. И сега с кого ще си дрънкаме в Хулите, тук не е място за вицове...
    Но много искам поне тук да те има по-често.

    ОтговорИзтриване
  8. Две карфички си говорят:
    - Ще ти кажа един политически виц.
    - Добре, ама тихо, че зад нас върви едно секретно копче.

    ОтговорИзтриване
  9. :)))

    Две блондинки се разхождат в гората. Едната: - Каква красива природа! Другата: - Аз пък от тези дървета нищо не виждам.

    ОтговорИзтриване
  10. не се смей, не се смей, не виждаш ли, че с анонимуса ти си обявихме война :)))

    ОтговорИзтриване
  11. Мир! Пийс-пийс или както е там на английски!
    Две блондинки, ама други де, си говорят:
    - Муце, казвам ти под секрет, че Иван е станал педераст.
    - Що?! Пак ли е замъкнал някого с пари?
    - Не бе, муце! Станал е педераст в добрия смисъл на думата.
    The secret life of plants
    :)))

    ОтговорИзтриване
  12. Никога не съм съм си мислил за тайния живот на растенията, с изключение, разбира се, на случката с андерсеновите цветя на малката Ида.

    Пък, ако тук става дума за война, предпочитам да съм миротворец. :)))

    ОтговорИзтриване
  13. :)

    По-добре известен пияница,отколкото анонимен алкохолик...

    Един дребосък си седи в бар и цяла вечност зяпа чашата си. После изведнъж се появява едър рокер, грабва я и изпива съдържанието й.
    Рокерът избухва в смях.
    - Какво ще ми направиш, а, дребосък?
    - Нищо - унило въздъхва дребосъкът. - Разбираш ли, днес е най-лошият ден в живота ми. Първо се успах и закъснях за важна среща. Шефът ми толкова се ядоса, че ме уволни. Затова освободих бюрото си, обаче когато отидох при колата си, установих, че е открадната. Взех такси до вкъщи, но след като платих на шофьора, разбрах, че съм си забравил портфейла на задната седалка. Влязох си вкъщи и сварих жена си в леглото с градинаря. Затова дойдох в тоя бар. И тъкмо си мислех да сложа край на всичко, когато се появи ти и изпи отровата ми...

    ОтговорИзтриване
  14. По-добре жив анонимен алкохофил, отколкото паметник на велик пияница... :)

    Две баби се срещат на пазара.
    - Пене, ти ли си ма?
    - Ами аз съм, я!
    - Кво правиш тука?
    - Пазарувам едни ей таквиз дребни каставички... Помниш ли едно време какви големи краставици имаше? Ей таквиз!...
    - Помня я! Ама, кво стана с тоз човек, ма? Ми ти кво пазаруваш?
    - Ми, и аз - едни таквиз дребни краставички...
    - Нищо, де! Може да е с добър характер, пък!

    ОтговорИзтриване
  15. P.S.: Знам и един виц за клиничните пътечки, но може да прозвучи като коментар към стихотворението на Пламен. А както тръгна, май тук не е място за коментари... :)))

    ОтговорИзтриване
  16. Ако обещаеш да не ме наричаш повече секретно копче, обещавам да не спамя повече с вицове :))
    Пък паметниците си имат своята незаменима служба в света на анонимността :р
    Иначе Плам сам си е виновен за проклетията ми, с това заглавие......

    :)))

    ОтговорИзтриване
  17. Е, ако имаш предвид значението на паметниците на незнайния войн, права си! :)
    А колко е съвършена тази нощ! Навън щурците едносрично обясняват смисъла на космоса, за който човешката цивилизация все още търси трансцендентни формули, въпреки поетичните си прощапулници като "Есента прохожда през лятото". Той Пламен няма да ми се разсърди за това прозрение, особено ако подуши космополитичните ми изпарения :)
    Нека заровим компютомахавките.

    Упорит Анонимиополски :)

    ОтговорИзтриване
  18. Това е прохождащо проклятое. Малко ме е страх да бъда наоколо, когато порасне:) А ако трябва да бъда сериозна - благодаря за удоволствието от този стих!
    Ивет

    ОтговорИзтриване
  19. Благодаря ти за прочита, Ивет! :)

    ОтговорИзтриване
  20. През септември пътечките клисави
    са неуверени, категорично!
    Но не те са причината
    да яздим студът ничий.

    Филибетовен :)

    ОтговорИзтриване
  21. Много ми хареса това стихотворение!
    рокля

    ОтговорИзтриване
  22. Сигурен съм, че ти харесва. Много е хубаво, нали!
    А, ако си съблечеш роклята, ех...
    Филибетовен

    ОтговорИзтриване
  23. Някой пак се е изгубил в храстите а ние си чакаме на пътя да ни завали нова поезия.
    Многозначително гледам към Пламен.

    ОтговорИзтриване
  24. Заю Баю, както си подскачал из гората, намерил ловджийска пушка. Метнал я на рамо, а малко по-нататък видял на пътечката едно голямо ако. Скрил се Заю в храсталака и зачакал. След малко отдолу се задал Лъвчо. Заю изскочил от скривалището си, вдигнал пушката и викнал:
    - Ей, Лъвчо, я изяж това ако, че ей сега ще те гръмна!
    Лъвчо погледнал акото, после Заю с пушката и поклатил глава:
    - Аз, Зайо, съм цар на животните. Да ям ако е под достойнството ми. Стреляй!
    Заю натиснал спусъка, а пушката само щракнала. Празна била. Ледена пот потекла по заешкото му чело.
    - Е, добре де, Лъвчо! Щом ти не щеш да изядеш акото, тогава аз ще го изям.

    Е, добре де, Пламене, ако не щеш да напишеш стихотворение, тогава аз да напиша?... Ама то... и мойта пушка е празна :)))
    Филиб4о

    ОтговорИзтриване
  25. Напиши де, пък дано той се засрами после и се покаже с нов стих :))
    Ама аз започвам да ви обърквам анонимните тук, мислех че се казваш Валери а сега си Филиб4о. Бе, важно е че на всички пушките им са празни :)))

    ОтговорИзтриване
  26. Така, както съм скрит в храстите, какво друго ми остава, освен да дебна кой минава по пътечката. :)))

    ОтговорИзтриване
  27. Да му драснеш поемка, например :)
    Лош си ти, не мислиш за нас, феновете на поезията ти...

    ОтговорИзтриване
  28. Не си падам чак толкова по оперното изкуство. Харесвам малко оперни композитори - Моцарт, Росини, Пучини и Вагнер... Да ме прощават оперните фенове :) Не споменах Доницети, Верди, даже Бетовен с неговата "Фиделио"
    Ама това тук просто ми спира дъха:

    http://youtu.be/RdTBml4oOZ8

    Пламене, напиши едно либрето за мюзикъл!!!
    Филибетовен4о

    ОтговорИзтриване
  29. Аз ще поема женската роля в либретото, може ли, или поне една някаква малка роля в него :р
    Искам да пригласям, пЪк.

    ОтговорИзтриване
  30. Не може някаква малка роля, Лора, за теб или главна роля, или никаква! :)

    ОтговорИзтриване
  31. Аз казвам да го почваме мюзикъла още отсега!
    Пролог:
    Загадъчна вечер в оранжева градина. Небето синее в червено. Дон Филиб и Дон Папакот вървят по пътека, преоблечени като поклонници, отворили очите си навътре. Но от крайбрежната кръчма идва келнер и им сервира ракия от ловешкото черноморие. Те бързо-бързо се омайват и заспиват под една белоцветна вишна. В съня им заваляват рози и маргаритки. Следва ария на Дон Филиб: "Не винаги ще пием за последно..." След това изведнъж им се явява на бял кон някакъв гробар на души и им казва, че е време да тръгват за гарата, пътят към която криволичи. Дон Папакот запява: "Чу ли, чу ли, чу ли, да емигрираме в Браила!" Това ужасява Дон Филиб, защото той много добре знае, че там е бил убит Ботев!!! Завеса...
    Следва първо действие...
    Ми, айде, ти си:... :)))

    Phill

    ОтговорИзтриване
  32. Като споменах Ботев, та се сетих:

    Настане вечер - месец изгрее,
    звезди обсипят сводът небесен;
    гора зашуми, вятър повее, -
    Балканът пее хайдушка песен!...

    Каква светиня!

    ОтговорИзтриване
  33. Ха-хаааа :)))
    Страхотно начало, Phill :)))
    Да се включва и Доня Миглена! :)))
    Дон Папакот е махмурлия :)))

    ОтговорИзтриване
  34. "Не винаги ще пием за последно"
    си е цяла поезия.
    Наоколо ми дъхти на френска провинция и ме избива на Дартанян. Май ще се наложи да пропия та да пропея с вас... :))

    ОтговорИзтриване
  35. Ми, може да измислим един дует или терцет за махмурлука. Ще е интересно начало за първо действие.
    А и вече имам опит в писането на тая тематика. В мюзикъла "Зоопарк" има ария на пияницата. :)))
    Фил4о

    ОтговорИзтриване
  36. Поглед уморен
    над плуващи пространства.
    Разпятие след звън
    на тътнещи кристали.
    Усмивки от хайвер,
    душата - в странство.
    И стара музика...
    забравена и стара
    от струните на
    плачеща,
    проскърцваща
    китара...
    Години ще се помнят.

    Това е коментар, не увертюра :)))

    _________________

    Кто се сетя за опияняване започвам да пиша рубаи а те меко казано са неподходящи :))
    Обаче и аз имам опит, макар и един единствен (шише и половина каберне совиньон) и ето резултата от тогава:

    Пенлива радост - смисъла на дните ми.
    Пенлива мъка - блясъка в очите ми.
    Дъх ароматен на заспало вино.
    Изпих те и тъгата си замина.
    А чашата е празна...като мен.
    Разбивам я на хиляди парчета,
    и капчица, останала на дъното
    целунала горещата ми кръв
    чертае кръг по лунната пътека.
    Чертае и гадае, ден след ден...

    Но то беше преди 4387609 години. Не се вписва в драпериите на средновековен Тюйлери, нито между дантелените дихания на полутрезва замаяна придружителка на двама Донове, които все някога ще пият за последно :)))
    Стара Франция ми е страст... освен това знам да псувам на саксонски.
    Много ли се разгърнах географски..?

    ОтговорИзтриване
  37. Меги, ти отдавна беше споделила, че не пиеш. Това, донякъде, затруднява комуникацията ни. Но, както виждам, виното ти се вписва много добре! :)

    Нали знаеш каква е разликата между пияниците и алкохолиците?
    Те - пияниците, живеят, за да пият. А ние, алкохолиците, пием, за да живеем. :)))

    ОтговорИзтриване
  38. Айде, давайте с Дон Филиб продължението на мюзикъла! :)

    ОтговорИзтриване
  39. Ти да не седна при публиката :))

    Не, Плам, но познавам общото между напиване и опиянение, която може да ми бъде достатъчно..

    ОтговорИзтриване
  40. При публиката си е най-добре! :)))

    За напитото опиянение се шегувам, ама ти ми отговаряш сериозно. :)

    ОтговорИзтриване
  41. Ми да, щото се сърдя. Никаква публика за тебе иначе и аз сядам и Фил4 ще се хване за главата сам под прожекторите :))

    ОтговорИзтриване
  42. Меги, колко каберне совиньона ти трябват, за да построиш още един замък ала Тюйлери? Питам, щото за мюзикъла ще ни трябват романтични декори. Представи си: Сцена. Луна. Вдясно Дон Папакот рисува гръцки оранжево-облачни еротични мотиви върху спукана стомна, а около него - нападали пребледнели лебеди. В дъното на един прясно изкопан ров танцуват десетина пенсионирани балерини...
    От левия край на сцената, облечен в костюм на гол сатир, сумтейки излиза Дон Филиб. Носи на рамо шест бракувани, но тежки прожектора, които търпеливо подрежда и насочва към себе си. Те, разбира се, не работят, така че на сцената продължава да е осветен от луната само рисуващият Дон Папакот.
    После, както всички очакват, Дон Филиб изважда от джоба на костюма си един акордеон и засвирва някаква съвсем обикновена соната, тъй като лунните сонати са много трудни за акордеон...
    Пенсионираните балерини уплашено се разбягват.
    Дон Папакот го успокоява: "Не се сърди, човече!"
    Луната пада някъде, а от сцената продължава да звучи кавър-версия на лунната соната за комплект ракиени чаши и празна бутилка от совиньон...
    Завеса.

    Фил4о

    ОтговорИзтриване
  43. http://stihopletstwa.blogspot.com/

    Плам :)
    вдъхновение си..

    ОтговорИзтриване
  44. Никакви такива, Фил :))
    Завесата се разпада опожарена и в тъмнината на пейзажа изплувам аз - Краля Слънце :)))
    Утре ще го допиша. Ако налееш още по чаша.


    Тих сън...

    ОтговорИзтриване
  45. Изключително...!!!
    Адмирации!!! :)

    А сега:

    *
    Есенни чувства
    в последните горещи дни.
    Капят листа.

    ОтговорИзтриване
  46. Проклятие 2

    В кой музей съм роден? Не зная.
    И на кой езически кораб бях юнга?
    Имам ли думи за покаяние?
    От пантеона валят плюнки?

    От мен бягат летата и дюните.
    Есента ме подритва с налъми.
    Юнгите в най-горещия юни
    ги издавиха в лодки без дъно...

    ОтговорИзтриване
  47. А бе хора, що не ми отговаряте? Едва три без петнайсе е. Нали поетите уж са нощни пазачи на зората?!
    Добре де, спете си. Аз само ще си поправя тихичко, да не ви събудя, последните два реда от филибеналното си стихотворение:

    Юнгите в най-горещия юни
    СЕ издавиха в лодки без дъно.

    ОтговорИзтриване
  48. PS: Между филибенално и феноменално няма разлика!:))))))))))

    ОтговорИзтриване
  49. Валери, тези експресивни и сюр - плюнки...
    са фенофилибетални :)))
    мъчно ми е за юнгите, ама, какво да правя, като не са се родили под капитанска звезда :)))
    на юнгите работата им е да се давят, а на капитаните - първи да напускат продъненото корито :) за да са пак капитани, нали? :)
    а работата на есента, наистина е да подритва с налъми!

    ОтговорИзтриване
  50. Напиши го това за есента и да ходим на есенен бал

    ОтговорИзтриване
  51. На миналогодишния есенен бал на поезията при Маркони бях :) и много ми хареса, запознах се с цяла банда хулитери. На този може и да отида, имам пътуване до Варна, но не е сигурно. Обаче мога да пратя стихче... също и ти :)
    Иначе не, не ходя, нямам шапка невидимка още..

    ОтговорИзтриване
  52. http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=115600

    За есента нали написах? :)

    Приспивна есен

    На шестото небе съм днес.
    И само крачка не достига.
    Красива лебедова песен.
    Или акорд от жълто минало.

    С очите си отвяваш плява.
    И търсиш непосяти кълнове.
    Това, което е останало,
    се крие в нощите ни дългите.

    До изгрева остава час.
    До седмото небе – секунда.
    Сълза, изплакана на глас,
    те моли да останеш будна.

    А ти си толкова сама
    в прегръдката ни романтична,
    че цялата след нас земя
    в приспивна есен се облича.

    ...
    Приспивна е, ама е есен. :)))

    ОтговорИзтриване
  53. Тази есен е друга...
    всеки път е друга

    ОтговорИзтриване
  54. а тази релаксираща музика, която тогава ми прати, си звучи много добре и сега. :)

    http://www.youtube.com/watch?v=4UlZyuFiGks&feature=related

    тази есен може и да е друга, а може да си е просто есен... :)

    ОтговорИзтриване
  55. http://kapchici.wordpress.com/2011/09/15/1037/#comments

    ето още мъничко релакс от моята къщичка :)
    а аз тръгвам за България..

    новоесенно чао :)

    ОтговорИзтриване
  56. чао е като "здравей", добре да си дошла в новоесенна България

    ОтговорИзтриване
  57. Е хайде де, уморих се да мрънкам
    пътечка направих до този сайт да проверявам за нов стих, а и Хулите изостави...
    Филибетовен4о и той замлъкна...

    ОтговорИзтриване
  58. ВеЧерна елегия

    Черен ден чер хляб ми опече.
    Где да кацне нощта - без нозе черна птица?
    През черна бутилка Black Label изтече
    земята под моята стара черница.

    Ф-4о :)

    ОтговорИзтриване
  59. Еее, Меги, Филибетовен4о не само, че не е замлъкнал, ами е сътворил убийствена ВеЧерна елегия!

    ОтговорИзтриване