07 март 2010

Към един божествен

Днес ми гостува Елена Денева.
Други нейни стихове може да прочетете тук



Ще замълча с онова мълчание
на вкаменено полубезвремие-
някакво вечностно състояние
(родено от временно настроение.)

Ще те оставя да бъдеш божествен,
да сътворяваш дъга и тъга.
Еретично ще те забравя сетне
(никой не знае кога..)

Ще си замина преди да си казал:
"Нека да бъде мрак!"...
Ще си наложа да те намразя
(никой не знае как..)

Кулата падна. На моя език
не можеш да се преведеш.
Някой друг някъде ще ме повика.
(никой не знае къде..)

Ще разбеснееш във себе си сините
спокойни и мъдри води.
Гълъби с клончета от маслини
ще западат с червени гърди.

Малко ще трае това. Вразумен,
ще си измислиш Ной.
Някой изпрати пороя след мен
(никой не знае кой..)

Твоята гордост събирам в кивот.
Чакам да спре да вали.
Дали има някъде слънчев живот?
(Никой не знае дали..)



8 коментара:

  1. "Твоята гордост събирам в кивот.
    Чакам да спре да вали.
    Дали има някъде слънчев живот?
    (Никой не знае дали..)"
    :)))Чудесно е...
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. "Ще те оставя да бъдеш божествен..."
    Това е възхитително. Типично по женски толкова прекрасно-надменно, като истинска принцеса...

    ОтговорИзтриване
  3. Радвам се, че ви харесва, приятели! Има и нещо друго възхитително. Авторът е само на 24 години! :)

    ОтговорИзтриване
  4. браво, браво и браво! И на италиански : "брава"!
    Алцек

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря от името на поетесата, Алцек! :)

    ОтговорИзтриване
  6. Мъдрост и чувство в едно...и младост!
    Чудесно!

    ОтговорИзтриване
  7. Елена, ти си невероятна...:)
    щастлив съм, че те познавам, бонбонче...:)

    ОтговорИзтриване
  8. Винаги съм се възхищавала от хора, които така умело си служат със словото.Прекрасна си.

    ОтговорИзтриване