14 февруари 2010

Зарязване

Изображение: www.trekearth.com


Приижда време за зарязване на лозето
сред вопли.
И нито споменът за сочните му гроздове
ни топли,
и нито кратките край него плажове
навяват лято…
Нали си казахме, каквото имахме да кажем
в блатото?

А мислехме си, че е на баир утехата ни
дървена.
Преди животът, като блуден син омекнал,
да се върне.
И да ни кара в шепите си да сберем
вързоп надежда.
За да научим как през рамо времето
не се поглежда.

Добре е, че си тръгваме, загърбили дълбоко
зимата.
Ще се познаем утре в пролетните сокове –
безименни.
Пробили земните кори, за да разказваме
на кълнове
как не платихме късчето любов, нарязано
на дългове.



8 коментара:

  1. Еее-ех...
    ...........
    Пак си страшно точен!
    Нарязахме и зарязхме..много

    ОтговорИзтриване
  2. Днес и аз присъствах на зарязването ;))))

    ОтговорИзтриване
  3. Пробили земните кори, за да разказваме
    на кълновете
    как си платихме с късчета любов, нарязана,
    за дълговете.
    :)))

    Честити празници!
    Москва

    ОтговорИзтриване
  4. "За да научим как през рамо времето
    не се поглежда."...защото...
    Мълния разцепи
    безбрежното простарнство
    на мечтите НИ.
    Целувката сподави
    отронен стон.
    В потоци мътни
    вляха се сълзите НИ.
    Изскубнахме любовта-
    избуяла в плевели.

    ...Разбиране до преживяно...и поздрав за страхотната картина нарисувана с думи !!!
    milone

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря на всички за прочита!
    Дано днес да ви е било празнично :)

    ОтговорИзтриване
  6. Прекрасно написано ! Истинско и извисено !

    ОтговорИзтриване