Лобни пространства

Автор на изображението: Ó. Ingólfsson


В пространствата, които ме владеят,
в пространствата, в които съм поробен,
аз тръгвам по следите на идея –
с лопата – сляп – гърнето да изровя.

Намирам бучиниш сред тъмна угар
над кости от Орфей и Евридика.
Намирам и усмивката ти смугла –
изгърбена, застинала, двулика.

А мътен дъжд през покрива прокапва.
През оня покрив, стигнал до небето.
Загубен вълк с протрити мокри лапки
след мене кротко и бездомно крета.

И с него търсим в лобните пространства
живот в гърне, от дядо ми заровен.
За да го скрием в слънчевите наноси
на други времена. За други хора.