Изображение: gadcharny.info По пясъчния бряг,
във времето отронен,
животите ми впрягаш,
да те гоня.
Дали съм оскотял
или съм те измислил?
Зад стъкленото тяло
си ми близка.
С божествена ръка,
когато ме обърнеш,
през спомени от камък,
ще се върна.
По пясъка – на дрейф –
от времето отронен,
животите си впрегнал,
ще те гоня.
Колко малко му трябва на поета, за да се излее:)
ОтговорИзтриванеВиждам куп образи, които са ми близки...
Но не от това текстът е много мой, а защото е хубав :)
Москва
Москва, Москва!
ОтговорИзтриванесърце от разтопен метал! :))
Хубаво.Вечно..Впрочем, стъклото също е пясък, а времето...кой знае,... животите?!
ОтговорИзтриванеДа, стъклото е пясък, пясъкът - камък, а животите и времето... кой знае...
ОтговорИзтриване"животите ми впрягаш,
ОтговорИзтриванеда те гоня"
много ми хареса
Благодаря, Ясмина!
ОтговорИзтриванеРадвам се, че си тук :)
!
ОтговорИзтриванекрасиво е ...
ОтговорИзтриванеблагодаря
Благодаря, написал си го прекрасно!
ОтговорИзтриванеТова откровение продължава да ми харесва :)
ОтговорИзтриванеМосква
Благодаря за прочита на Bla, tanisto, bampi и rosi! :)
ОтговорИзтриванеМосква, твоите откровения винаги ме радват. И, да си призная, имам нужда от тях...
ОтговорИзтриванеПриятно ми е да го чуя :)
ОтговорИзтриванеЖив и здрав да си!
Москва