23 януари 2010

Пясък в часовник

Изображение: gadcharny.info

По пясъчния бряг,
във времето отронен,
животите ми впрягаш,
да те гоня.

Дали съм оскотял
или съм те измислил?
Зад стъкленото тяло
си ми близка.

С божествена ръка,
когато ме обърнеш,
през спомени от камък,
ще се върна.

По пясъка – на дрейф –
от времето отронен,
животите си впрегнал,
ще те гоня.



13 коментара:

  1. Колко малко му трябва на поета, за да се излее:)

    Виждам куп образи, които са ми близки...
    Но не от това текстът е много мой, а защото е хубав :)
    Москва

    ОтговорИзтриване
  2. Москва, Москва!
    сърце от разтопен метал! :))

    ОтговорИзтриване
  3. Хубаво.Вечно..Впрочем, стъклото също е пясък, а времето...кой знае,... животите?!

    ОтговорИзтриване
  4. Да, стъклото е пясък, пясъкът - камък, а животите и времето... кой знае...

    ОтговорИзтриване
  5. "животите ми впрягаш,
    да те гоня"

    много ми хареса

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря, Ясмина!
    Радвам се, че си тук :)

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря, написал си го прекрасно!

    ОтговорИзтриване
  8. Това откровение продължава да ми харесва :)
    Москва

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря за прочита на Bla, tanisto, bampi и rosi! :)

    ОтговорИзтриване
  10. Москва, твоите откровения винаги ме радват. И, да си призная, имам нужда от тях...

    ОтговорИзтриване
  11. Приятно ми е да го чуя :)
    Жив и здрав да си!
    Москва

    ОтговорИзтриване