07 януари 2010

В онези светове


Ефирен брод между вселените
прозира плахо в синя утрин.
Събираш силите си тленните
сред сипкав студ.

Ще стъпиш на върха на глетчера.
Оттам – нагоре, по безкрая,
ще стигнеш топлите поречия
на нечий рай.

Но аз съм земното притегляне.
През клоните, в молитва схлупил,
в тревите, след порой полегнали,
ще паднеш тук.

И после плавно ще се случваме,
ръце и корени преплели.
В онези светове, отключени
от теб и мен.




8 коментара:

  1. "И после плавно ще се случваме,
    ръце и корени преплели.
    В онези светове, отключени
    от теб и мен."

    ...Рисунък плавно ще полагаме
    под облаците на безкрая...
    Дъждовните дъги ще стягаме
    за път...
    Творящи Рая...
    milone
    Това !!!Поздрави!!!

    ОтговорИзтриване
  2. :)))За това говоря...те са в нас...Ние сме Световете ...
    milone

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря, Лора!
    Много добра илюстрация за стихчето.
    За съжаление, със запазени права :)

    ОтговорИзтриване
  4. Ефирен бод...го видях аз ;)
    Ami

    ОтговорИзтриване
  5. невероятно
    изумително
    брилянтно ...

    ОтговорИзтриване