В онези светове

Ефирен брод между вселените
прозира плахо в синя утрин.
Събираш силите си тленните
сред сипкав студ.

Ще стъпиш на върха на глетчера.
Оттам – нагоре, по безкрая,
ще стигнеш топлите поречия
на нечий рай.

Но аз съм земното притегляне.
През клоните, в молитва схлупил,
в тревите, след порой полегнали,
ще паднеш тук.

И после плавно ще се случваме,
ръце и корени преплели.
В онези светове, отключени
от теб и мен.