Вървях и не падах.
Самотник сред живи.
И в пролет прохладна.
И в лято ръждиво.
И пак съм облечен
с бездомната риза.
И пак неизречен
в небето си слизам.
А есен крилата
перата си реши.
Приижда с отплата
за слепи и грешни.
През зимата дълго
ще гледам отгоре.
Дали ще покълна
сред нечий жив спомен?
"И пак ще покълна".Хубаво е!Поздрав!!!
ОтговорИзтриванеmilone
Поздрави и от мен :)
ОтговорИзтриванеНа мен пък ми хареса "самотник сред живи" и "бездомната риза"! И си помислих, че това може да ти стане програмно стихотворение за следващата стихосбирка.
ОтговорИзтриванеМоже ли пак едно... съображение?! :) И да не може, ще кажа:
Тези "слепи грешки" не може ли да ги... помислиш още. Ясно ми е защо си ги сложил. Но напрежението, налягането там нещо ми спада... Не знам как по-ясно да се изразя. Не е лош образът. Но не ми е достатъчно силен :)
И знаеш ли как асоциирах по повод хубавия ти финал?! - спомних си една реплика на Симеон Щерев в един док. филм за него:"Какво като умра?! Ще му завиждате на Господ!" :)))))
Привет!
Москва
Москва, не съм в такова състояние, че да гадая коя си или кой си. Радват ме коментарите ти. Имам нужда от това.
ОтговорИзтриванеУсещаш слабите места. Не зная дали ще се стигне до следваща стихосбирка, но, ако това се случи, ще е добре да стане с помощта на редактор...
Нашият разговор започна от това "Москва не вярва на сълзи!"... В едно друго пространство, през лятото... Не помниш ли?
ОтговорИзтриванеМосква
Помня...
ОтговорИзтриванеМахнах "слепите грешки". Мисля, че така е по-добре. :)
ОтговорИзтриванеИ аз така мисля:)
ОтговорИзтриванеМосква