Както се стига до храм –
по път през сърцето топло,
както вълк ближе рани,
както казват “какво пък толкова?”,
както гроздето пуска сок,
в който нечия съвест се дави,
както хиена се готви за скок,
(преди да избяга или да нападне),
така винаги съм се питал,
след като този свят свършва с небе,
защо подковават копитата
на крилатите ни коне.
Да продължават да чуват-
ОтговорИзтриванетропота"глухите";
и " слепите" да ослепяват от искрите под тях...
И "удавилите" се съвести да препускат
от страх в луд бяг.
Много въпросителни..както винаги...Поздрaви!!!
milone
Поздрави, milone!
ОтговорИзтриванеIzpitvam li4na blagodarnost, 4e go ima tova stihotvorenie!
ОтговорИзтриванеMary
И аз благодаря, Мери!
ОтговорИзтриванеЗа пореден път ми харесва този текст! Пожелавам повече вдъхновение, което да ражда плодове от този порядък!
ОтговорИзтриванеМосква...
ПП
Позата на Пегас дублира енергията на стихотворението, интересно!
Благодаря за прочита и за пожеланието!
ОтговорИзтриване