11 септември 2009

Така


Както се стига до храм –
по път през сърцето топло,
както вълк ближе рани,
както казват “какво пък толкова?”,
както гроздето пуска сок,
в който нечия съвест се дави,
както хиена се готви за скок,
(преди да избяга или да нападне),


така винаги съм се питал,
след като този свят свършва с небе,
защо подковават копитата
на крилатите ни коне.


6 коментара:

  1. Да продължават да чуват-
    тропота"глухите";
    и " слепите" да ослепяват от искрите под тях...
    И "удавилите" се съвести да препускат
    от страх в луд бяг.
    Много въпросителни..както винаги...Поздрaви!!!
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. Izpitvam li4na blagodarnost, 4e go ima tova stihotvorenie!
    Mary

    ОтговорИзтриване
  3. За пореден път ми харесва този текст! Пожелавам повече вдъхновение, което да ражда плодове от този порядък!
    Москва...

    ПП
    Позата на Пегас дублира енергията на стихотворението, интересно!

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря за прочита и за пожеланието!

    ОтговорИзтриване