22 юли 2009

Акростихнало


И ако някой попречи
Да открадне и тази нощ с теб
Или слънцето ще наметне
С черен креп
Или въртенето на земята ще спре
С мокри скули
Един луд те обича
Гледа сляп и не чува
А е шумен и светъл светът му
И стиснато гърлото
Върху кръглата плоскост опипва
Ъгъл след ъгъл
Реве и затръшва врати сред полетата
Не е луд, не нали?
Иска малка отсрочка, проклетата
Само нощ – като празен живот за разказване
Е, нали е любов, непритихнала, непоказвана



.

2 коментара: