Тук, в подножието, е интересно –
като в античен амфитеатър.
Смях и сълзи. Хор от песни.
И – от време на време – гарга граква.
А вратовете ни (за чужда сметка)
имат нужда от асансьор.
Докато други играят руска рулетка,
нашата муза е в ла минор.
Така е в подножието на Господ,
който с бинокъл гледа от ложата.
Нам ни стига на нашата плоскост
да има бял хляб, ако може – и ножове.
А ако има и зрелища, сити сме –
като прасетата преди Коледа.
На сцената нека си скубят косите.
Любима, остани при мен, моля те!
Няма коментари:
Публикуване на коментар