19 май 2009

ПИСМО ОТ УМРЯЛ


Смъртта ми бе смърт – от огромните.
От онези – безсмъртните, важните.
И протоните, и неутроните
ми се пръснаха от преяждане.

И едва се побра некрологът ми
по билбордове над площадите.
(Прогнозираните ми клонинги
подобаващо се прощават).

Целокупното ми отечество
в раздирателни трели се дави.
Обстоятелствата са стечени
до наследствено полудяване.

А аз тук съм добре, някак скърпвам я.
С трима дяволи покер играем.
Пообрахме мечтите на мъртвите.
И си купихме мястото в рая.



8 коментара:

  1. Стих с нестандартно начало и още по-неочакван (поне за мен) финал.
    :)))

    ОтговорИзтриване
  2. „Адам е бил най-обикновен човек. Пожелал е ябълката не заради самата нея, а заради това, че е била забранена. Ако забранена е била змията, щеше да изяде нея.“

    Марк Твен;-)

    Това е по повод картината:-)
    За стиха - вече казах ;-)

    ОтговорИзтриване
  3. Хахахаха:))) Готино.
    Не се бях замисляла за тази страна на нещата. Браво на Марк Твен.
    А на Веси мерси, че се е сетила за цитата.:)

    ОтговорИзтриване
  4. То туй е било в началото. Пък отпосле - едни лапат ябълки, други - голата опашка. (На змията). :)))

    ОтговорИзтриване
  5. А аз тук съм добре, някак скърпвам я.
    С трима дяволи покер играем.
    Пообрахме мечтите на мъртвите.
    И си купихме мястото в рая.

    :)))
    Трудно чета поезия, и още по трудно ми е да я коментирам. То... няма и какво да се коментира. Опира до усещане. До някакви настройки, дето я биват пипнати, я не...
    Харесвам! Толкоз.

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря ти за прочита, Хриси!

    ОтговорИзтриване
  7. Понеже не знам дали гледаш коментарите към старите публикации, обясних ти се в любов и в моя блог "Петък 13". Фатална любов - не политическа, а поетическа. ;-)

    ОтговорИзтриване