24 април 2009

НЕЧОВЕК



(моноспектакъл)


Тези ръце не са моите.
Не моят глас те ранява.
Не сам добрах се до ролята,
но я постигам, надявам се.

С криви усмивки галактики
правят прогнозите трайни.
Смешно, със зъби и лакти,
сам на живот си играя…

Сам любовта си намирам.
Сам я убивам за грошчета.
Сам се затичвам подире си,
седнал на дървено мостче.

После сам слагам присъдата.
Зная, все още ми вярваш.
Сам заигравам на лъгане.
(Тук не издържаш и бягаш)…

Още съм тук – след завесата –
в тежкия грим на злосторник.
Дишам с дъха на обесен,
който и Tам ще те помни…



6 коментара:

  1. нечовек ли? толкова много е човек... че чак дъхът му се усеща!

    ОтговорИзтриване
  2. Не коментирам стиховете... просто ме пиши във фен клуба и ще си мълча, но картините...
    Картините все едно, че са рисувани по стиховете ти!

    ОтговорИзтриване
  3. Записвам те, Веси, но не си мълчи, обаждай се. :)

    А за картинките съм благодарен на авторите им, дето съм ги споменал най-горе. :)

    ОтговорИзтриване