22 април 2009

ДЕН ОСМИ



Изстъргвам калта
и мачкам смрадливата каша
от Шестия ден.
И вия и пея, и вая и пия,
и правя Човек
от мен.

Едно ново тяло,
и чисто, и праведно,
под библейското слънце съхне.
И се моля на Господ
преди Страшния съд

греховна душа

да му вдъхне.


6 коментара:

  1. Стихотворението е хубаво и умно!

    ОтговорИзтриване
  2. Ако е умно, едва ли го е прихванало от злощастния си автор... :)

    Благодаря ти

    ОтговорИзтриване
  3. Пиша ти 7 Пламене !:))Седем ,като цифра за завършеност и съвършенство е точно твоята оценка ! Когото не го бива за поет ,ставал критик...мен и за критик не ме бива ,но пък съм шеф на фен групата ти ..така че ...Браво !Май това прераждане ти е последно ,ако съдя по стиховете ти !!:)))С поздрав-персоналната ти муза !:))

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ти много, Денисса!
    Такъв коментар може само да ме стимулира да се боря за осмица :)))

    ОтговорИзтриване
  5. :)))Не се преуморявай ,дяволе !:)))

    ОтговорИзтриване
  6. Гато сътворил Господ небе, земя, сетне що? Требе ора. Земал пръсчица, плювал, мокрил си ръцете и овалял снагата на човеко. Оставил го назаран да му духне душа. А нощя дошел дяволо и с една тояга надупчил сичкото тяло на човеко. Отзаран като дошъл дядо Господ, видел телото на човеко на дупки и рекъл:
    - Хъ, това е сторил дяволо, че да ме кара друго тяло да правя. Ето пък аз що ще направя.
    И Господ зел да къса треви наоколо – ту от тая, ту от оная – и тулил дупките, късал и тулил, изтулил ги сичките и зел, та ги замазал и загладил. Най подир духнал в човеко душа, човеко оживял и дядо Господ му казал:
    - Кога те заболи негде телото от тия треви да береш и да се цериш с тях, от тях да пиеш, с тях да се поливаш, с тях да се пушиш и с тях рани да вързваш.
    Ги знаел Адам билките, и синовете му ги знаели и внуците... ама зели да ги забравят кои били билките и за какво... затуй кажуват – за пара цяр има, ама кой го знае.

    :)))

    ОтговорИзтриване