МУЗИКА ОТ НЕБИТИЕТО

ПРЕРАЖДАНЕ


Оттам се връщам.

Голата земя
се скри в черупката на охлюв.
Духът, освободен от тялото,
извика.
А тялото наподоби човек -
човек от прах -
с монета под езика.

(Доколкото
прахът от паднала звезда
е образ
или доколкото
подобието - битие)

В началото бе словото
надгробно.
И рече някой: "Съберете костите
и с мускули скрепете ги в утробата.
Да бъде прероден!" - и плю на Господа.

И с кожата на земно изкопаемо
наметнаха отрочето отвъдно,
и сипаха в ухото му (по "Хамлет")
принадената стойност на духа ми.

(Доколкото самото
слово
е прераждане
или доколкото прераждането -
смърт)

С отровата на земното привличане,
в любовен период полуразпадане,
космически невинен - от обичане -
отвъд света свободно падах...

И гръмнаха: "Животът тежък, скучен..." -
интелигентни - над завода - облаци.
И заваляха - с грим - на входа кучета -
озъбени, маскирани, потомствени...

(Доколкото е изход
всеки вход
или доколкото
друг изход
няма)

И екскаватори покриха космоса
с праха от звездната ми ексхумация.
И сепаратори следяха костната
и мускулната ми ориентация.

Отпадъчния полудух подслушваха
светлоречиви лунатични касти.
И нощем Маргаритите послушно
се разсъбличаха в мига на Фауст.

(Доколкото
пръстта е космос
или доколкото
зачатието - слово)

И любовта ни този път е бягане
на средно измерими разстояния.
И свободата ни е оцеляване
до следващ период полуразпадане.

И чакаме космически маймуни
да потвърдят невинните теории.
И временно в отвъдното се губим,
доколкото ни позволяват ролите.

Оттам се връщам.

Лягам под звездата,
побита вместо кръст
и слушам.
Щурците свирят празничен
рагтайм за мравки.
Тревите се преплитат в слънчев рок.
И хорът е от автентични
ангели.
Само камбаните
напомнят,
че съм в гроб.



ГРЕШНИЦИ

Като локви след дъжд умираме,
без да знаем, че сме безсмъртни.
(На небето никой не спира -
да пече сърдито до мръкване...)

Пътьом тихо в небесното царство
през прозореца син надникваме.
Райски жертви и райски гангстери
пеят в ангелски видеоклипове.

Райски птици и райски книжници
със звезди-фарисеи спорят...
Тук олекваме и се нижем
на опашка за по-нагоре.

По-нагоре сме жива пара,
смешни облаци земна мъка.
И с децата се надпреварваме
да се върнем в добрия пъкъл...

После жадна земя ще търсим,
от деветия кръг отлъчени -
като птици - летящи кръстове
над побити звезди и кръчми.



РАК-ТАЙМ

И да изстърже душата ми
тая музика,
вътреутробното
раково време.
Не от вяра и лек -
имам нужда
от вероятност
за изцеление.
Като скалпел проскърцват
звуците
по фибрите ми изкуствени...
Свободата е кървава,
еволюцийо,
музиката повече от
изкуство.
Позволен и отровен
опиум, философски
уратен камък,
четвъртинки, осминки и
цели -
по-високо
от стълбата
нотна.

По-високо, момчета,
по-високо, момичета:
концертът е импресиран
от охлюви.



ОСЪДИЦА

Това е наваляло слънце,
на преспи, заледени преспи,
непресни преспи мъртво слънце.

Това са смръзнали присъди
над слепооките треви.

Това сме
аз
и ти.

О, свете, дълбининен умрак -
попита на езика си нечуван -
къде е слънчевият стрък,
по който пъпли мравката към снежен облак?
Мравунякът,
мравунякът чадър
със зарешетени, да не вали, прозорци,
водовъртежът в пандизчийски рок
и празничният кадилак подарък.

Мравунякът - нечуто отговорих
с трудолюбивия език на мравката -
е снежно-слънчевото опитно поле за смъртни.
При опита за бягство, през чадъра
със зарешетени, да не вали, прозорци,
със зарешетени, да не вали осъдица,
дочувам гракналия глас на Елвис,
въртя се в пандизчийския му рок
и пъпля с кадилака катафалка
по смръзналия стрък към слънчев облак.



АНТИГЕРОЙ

Не е прието
на обесения
да се говори за въже.
Той
жив е там,
но днес е
някак... неглиже.

Не е облечен в бяло.
Родината не плаче.
И няма даже гарван
на гроба му да грачи.

И зимата не пее
злокобната си песен...
Приятелят се смее.

Дори не е обесен.



КАМБАНИ

Когато прережеш въжето им, млъкват.
Гледаш, олекнали, литват към рая.
Камбани - доскоро от кръв и плът...
Останалите - оставаме.

Грешни и праведни, гладни и сити,
свидетели и палачи.
Плешивите си подстригват косите.
Крокодилите плачат.

Балканът, премръзнал, от себе си слиза
на равнината в полите и пазвите.
Юнаци, купувайте бели ризи -
обичая да спазите!

Някой блъска за раждане или смърт
на храма по онемелите камъни.
Камбаните доживяха отвъдното.
Въжето остана.