01 април 2009

ДЪЖДОВНИ ТВАРИ





РИБИ

Изплуваха по зла, неясна воля
крадци на дъжд и млякото ни взеха,
и пелените ни. Сега сме голи
удавници. Намираме утеха

във все по-лудата си ранна старост,
с която в плитчините тихо припкаме.
И приказките за добрия гларус
четем на малките си сладки рибки.

Но, както е в една гротескна басня,
добър рибар ще хвърли мляко с куката.
Ще я налапаме, за да е ясна
и неговата воля, и поуката.



МРАВКИ

Не спира да вали и ние, мравките,
се скрихме в изоставена къртичина.
Платната на ковчезите поправихме,
заровихме греховните поличби

за близкия до слънцето мравуняк.
И вече слепи – в плиткото преддверие,
доиздълбахме – с много светли думи
и страст – морето на спасението си.



КУЧЕТА

От студ треперим – гладни мокри кучета.
И гладни, мокри, любим се сред локвите.
Но гладни, мокри, тъй и не научихме
как гладни, мокри, слънцето да стоплим.

Настава гладен мокър залез временно –
и го отравя гладно мокро утро.
Дъждовни твари – гладни, мокри, бременни –
от студ треперим с гладни мокри мутри.



ЧЕРВЕИ

Когато ни наливат пак в основите,
нито умираме, нито се раждаме.
Влачим си сенките мокри, готови
за вграждане.

Преди – нощни птици, вързани с ланец,
днес сме гнусни червеи в нечий пай.
Затова сърцата ни са на границата
и бягат.

Затова душите ни изнемогнали,
кандидат-имигранти – мутантчета,
се редят на опашка за вяра пред Бога
с канчета.



ЩУРЦИ

Крилете ни увиснаха намокрени.
Напуснаха ни верните светулки.
Разполови се тънкият ни покрив
от гръм. И млъкнаха цигулките.

Сега, бездомни, пием под балконите
с пресъхнали души небесна водка.
Кресливи птици, натежали в клоните,
разкъсват струните ни с мръсни нокти.

Но лъч от слънце в песента на капките
намираме – докато се отцеждат.
Нахлупваме си сламените шапки
и много надалече го отвеждаме...


4 коментара:

  1. Ами след дъжда?
    Разкажи какво се случва, когато изрее слънчице!
    :-) Интересно пишеш.

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен18 юни 2009 г., 8:59

    Интересно пишел...Как интересно, бе - жестоко е! Накара ме да обърна ленивите си очи навътре. Ега ти образите, ега ти усещанията...по едно време ме заболя даже. Стрррахотен цикъл! Почитанията ми, Поете!

    ОтговорИзтриване