30 сребърника

Изображение: Paul Klee


Епилирах си мечтите –
да се сбъдват гладко.
Но избягаха и трите
с някакъв косматко.

Нарисувах си четвърта –
да ме топли нощем.
Тя пък глобуса завърта
все в посока “още”.

Тука има нещо гнило
(някой Шекспир рече).
Колкото и уродлива,
петата не пречи.

Шестата продажна светло
вече се усмихва.
Седмата е ниска летва.
Осмата – без лихва.

Златна рибка съм, ей, бабо!
Пожелай си нещо!
Искам да ме хванеш само.
И паница леща.

Космически лудисеи

Господ, както си щракал програмите
на новата плазма, подарък от Дявола,
включил “Канал Земя” (документален)
и косата му побеляла.

Толкова луди не бил виждал събрани
даже в най-дълбокия адски казан.
Запокитил бутилката “Спейс скоч” към екрана
и засъставял

ОБЕЗЛУДИТЕЛЕН ПЛАН:

В близките няколко хилядолетия
психично болните до далечни метеорити
да бъдат извозени с лудолети.
(Ако няма такива – да бъдат открити).

Да се почне с поетите и някои поетеси.
Не че прочистването от тях е най-наложително,
но на първо време ще бъде най-лесно –
те и сега с извънземни съжителстват.

За търговците да се вдигнат космически храмове
със сергии и щандове. (На заем взети).
При политиците проблемът ще е изхранването
и тоалетните. (Искал да каже – клозетите).

Генералите, (тук изпсувал несдържано),
да бъдат отнесени с бомбите и ракетите.
Ако не остане место вътре, отвън да се вържат
конструкторите и архитектите им.

Бизнесмените и банкерите
да се заселят на метеорит “бизнес-класа”.
Ако някой луд работник намерите,
пратете им го – да събира трохите от масите.

------------------------

И така, както Господ си пишел премъдрия план
и се усмихвал, понеже му станало весело,
влезнал Дяволът, старият Дявол, нарамил Го
и на най-далечния метеорит Го отнесъл…

Илия

Тръгнах по солената нишка на дните
и, вместо да уча как двата и края да снаждам,
теглих чертата на всичко платено-изпито
и взех
килия на кръстопът да изграждам.

Отдолу иде Ирина.
Тъкмо затулях
последния взорец с решетка.
Взех я, преди да изшепне “Вземи ме
да плетем на нощта сладката плетка”.

Събуди ме дрън на венчална верига.
“Няма вече какво да увъртаме!”.
И на изхода-вход се заклати с намигане
дамоклев надпис:
“Смъртен”.

Млад юнак плачи за виртуалнъ любима

Де съ губиш, милной либе нощем?
Гълъб ли при теб не съ изръси?
Или пустай йелектонна поща
с рос дъждец коси ти не поръси?

Чи русалки, дет съм тъй урисън,
жално мъ уплаквът на умрялу…
Обади съ, либе, обади съ!
Дан тъй другу слънчици угрялу?

На среща с душата ми

Дърти мъди уедър.
Дърти мъди соул.
Тя ме гледа бледа.
Аз я гледам гол.

Нещо на английски
мъчи да нарежда.
Аз и викам плийз, бе!
Сопри се, превеждай!

Друг език там в рая –
вика ми – говорим.
Сори, извинявай!
Айде да не спорим.

- Тъй и тъй си тръгва…
(Туй пък кой го рече?)
Нема те залъгвам.
Времето изтече.

Чакай малко, дарлинг!
Стей бай ми, форгив ми!
- Сестро, още марли!
Няма пулс… Клампирам…

Дърти мъди уедър.
Дърти мъди соул.
Тя си тръгна бледа.
Аз останах гол…