В памет на Пламен Ставрев

Дошло е времето –
ще каже някой.
Но аз не мога да повярвам.
След теб вълните нямат гребени.
И южен вятър днес ги гали.

В горещи пясъци
кратко лято
без теб самотно ще се лута.
И после лятото ще стане хладно.
Един сезон от земен промеждутък.

Мълчи декември.
А пък песните
напират като живи струни.
И да умираме тъй е лесно…
Както свършва пълнолуние…

Да тръгнеш на гурбет
в небесни ниви –
дали това е сън или спасение?
Дали е сън, не знам, не знам...
И чаша вино днес ти отливам –
да има за изпът душата чиста.
Дали е сън, дали е сън
или е истина?...