23 септември 2009

Приспивна есен


На шестото небе съм днес.
И само крачка не достига.
Красива лебедова песен.
Или акорд от жълто минало.

С очите си отвяваш плява.
И търсиш непосяти кълнове.
Това, което е останало,
се крие в нощите ни дългите.

До изгрева остава час.
До седмото небе – секунда.
Сълза, изплакана на глас,
те моли да останеш будна.

А ти си толкова сама
в прегръдката ни романтична,
че цялата след нас земя
в приспивна есен се облича.
Публикувано от Пламен Бочев в 14:36
Етикети:

23 коментара:

  1. Анонимен23 септември 2009 г. в 20:50

    Чудесно е...чудесно:)))Поздрави!!!
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. Пламен Бочев24 септември 2009 г. в 0:50

    Поздрави и от мен! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен24 септември 2009 г. в 18:34

    Мегаполисът би казал, че трети и четвърти стих са конкретика, но не са, някак :)), поезия...
    Жив и здрав!

    Москва

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен24 септември 2009 г. в 20:27

    Надявам се, не ме подозираш, че не зная разликата между строфа и стих:)
    Или се обиди?

    Москва

    ОтговорИзтриване
  5. Пламен Бочев24 септември 2009 г. в 20:40

    Че от какво да се обидя? :)))

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен24 септември 2009 г. в 20:57

    Интересно, как му се вика на такъв отговор - открехване или захлопване?!
    Москва

    ОтговорИзтриване
  7. Пламен Бочев24 септември 2009 г. в 21:56

    Е, не е "захлопване" :)

    ОтговорИзтриване
  8. peter ivancheff25 септември 2009 г. в 14:57

    Прекрасно,

    благодаря и поздрави!

    ОтговорИзтриване
  9. Пламен Бочев25 септември 2009 г. в 15:10

    Благодаря, приятелю!
    Поздрави и от мен!

    ОтговорИзтриване
  10. Анонимен26 септември 2009 г. в 0:13

    И в есенния аромат
    на топла близост
    и надежда
    една усмивчица
    /към теб.../
    телце привежда.

    И някакси е тихо днес.
    Сънлива е тъгата.
    За есенния
    топъл валс
    подръж ръката ми...

    :)

    ОтговорИзтриване
  11. Пламен Бочев26 септември 2009 г. в 0:51

    Няма как да знам кой е написал това.
    Но този, който го е написал, е много добър поет.

    ОтговорИзтриване
  12. Анонимен27 септември 2009 г. в 2:11

    Опит за хайку :)))

    Като измама с лебедова шия
    отплува девственото лято.
    Обезчестена музика остана.

    ОтговорИзтриване
  13. Пламен Бочев28 септември 2009 г. в 8:02

    Поздрави на автора на хайкуто :)

    ОтговорИзтриване
  14. Анонимен25 октомври 2009 г. в 23:00

    Хайде,сложи тук Иванушката, че да ти кажа Здравей!Затъжих се:)
    Москва

    ОтговорИзтриване
  15. Пламен Бочев30 октомври 2009 г. в 18:49

    Здравей, Москва :)
    Иванушка Глупакът мисля, че е трудно разбираем текст.
    Дори за мен, дето уж разбирам всичко... :)))

    Шегувам се, разбира се, нищо не разбирам :)

    ОтговорИзтриване
  16. izibell11 ноември 2009 г. в 23:06

    Чудесен стих!!! Поздрав!

    ОтговорИзтриване
  17. Пламен Бочев12 ноември 2009 г. в 7:14

    Благодаря ти, izibell!

    ОтговорИзтриване
  18. أمل7 декември 2009 г. в 14:13

    Тъжничко ми стана...

    ОтговорИзтриване
  19. Пламен Бочев7 декември 2009 г. в 17:49

    Усмихни се :)

    ОтговорИзтриване
  20. Lio Popov20 декември 2010 г. в 22:00

    Поздрави!

    'До изгрева остава час.
    До седмото небе – секунда.
    Сълза, изплакана на глас,
    те моли да останеш будна.'

    Това ме развълнува...

    ОтговорИзтриване
  21. Пламен Бочев20 декември 2010 г. в 22:24

    Благодаря!
    Поздрави и на теб!

    ОтговорИзтриване
  22. Veleka24 май 2012 г. в 14:01

    Мъжко усещане за женска самота в обръч на прегръдка. Сетивен автор. Много.:)

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)