Мишо Белчев
Бавно слиза сърцето, уморено зад хълма.
И кого ще прегърне с любовта си безмълвна?
Пада пясъчно лято като в стъклен часовник.
И кого ще събуди с този вик на бездомник?
Мое пясъчно лято, твойта песен е жива.
Пак се връщам при тебе, с топъл вятър завий ме.
Пак ме спъват листата, разпилени от болка.
Жадно пия сълзите на горчивия облак.
В тъжни клони се впиват, онемели гнездата.
Иде есен, къде си, мое тъй кратко лято?
Мое пясъчно лято, твойта песен е жива.
Пак се връщам при тебе, с топъл вятър завий ме.
Ох, разкошотийка! :))
ОтговорИзтриване:)))
ОтговорИзтриванеМного хубаво! Поздравления и усмивки :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти!
ОтговорИзтриванеТопла лятна усмивка и от мен! :)
Много свежо пейзашче и текста е един път:)
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Силвия :)
ОтговорИзтриванезаслизали сме сите...
ОтговорИзтриванеама хубавото е, че имаше и лято някога да си го спомняме
Пак ще има, нали? :))
ОтговорИзтриванеразбира се, даже трябва отсега да си го поръчаме, че в този мраз и лед... ;)
ОтговорИзтриване