30 юли 2009

Синьо сирене с пъпеш


Жена ме научи да ям синьо сирене с пъпеш.
Жената си тръгна, вкусът ѝ завира в небцето.
Когато прескачаш морета, дали ще настъпиш
акулата бяла, въпрос е на смешни проценти.

Така че, приятелю, гълтай си сухия хлебец.
Бог дал и ще вземе, и няма какво да му мислиш.
Умирай в проклетото свое високо съмнение.
И раждай се в същото в страх от небето летище.

Недей да си мислиш, че с глупави приказки храня.
Децата отдавна не вярват, а ти си на свършване.
Попитай сърцето си, няма какво да откраднеш,
когато си жаба, затънала в блато от мърша.

Жената просветва над нас през мъгли и вселени,
захапала пъпеш със сирене, търси си принца.
Целува теб, после дълбоко целува и мене.
И в миг се превръщаме в светло съзвездие тримцата.


4 коментара:

  1. И с портокал става :)
    За през зимата.

    Обаче вече не търсим принцове, само ги мечтаем, с ясното съзнание, че тц, уви...

    ОтговорИзтриване
  2. Много ви се е прояснило съзнанието, бе :)))
    Преди ги увивахте, сега само "уви"... :)))
    Горките :)

    Искам да ти подаря портокал през зимата. Тая, дето наближава.

    ОтговорИзтриване
  3. Ми то така става - първо увиваш, увиваш, после почваш да виеш /към Луната, евентуално/ и накрая - уви :)
    Кой е горките? Ние, вие, или принцовете?
    Портокал през зимата ми звучи като шепа слънце насред някоя снежна преспа :) И без синьото сирене, моля!

    ОтговорИзтриване
  4. За да има мир, само аз съм горкият :))

    Това с шепата слънце насред преспа е страхотно!
    Уникално чудо си ти! :)

    ОтговорИзтриване