Цербер

В кратките пристъпи на епилепсия
пазя изхода на подземната си любов.
Бясно триглаво куче за теб съм –
самакитка никне на прага отровна.

И не знаеш кога ще се върна в кръвта ти –
както се връща годежен пръстен.
Сам на себе си бях предател.
Сам от праха си възкръснах.

Не съм феникс, виж – змии кръстосват главата ми.
Но съм жив – в жива вода съм се давил.
Твоят Херкулес не ме плаши през лятото
на недоволството ми дебелоглаво.

Моят Стайнбек пак пише рапсодии
за мишките в мен и за хората в теб.
Ако кажеш “иди си”, няма къде да ходя.
Сам съм сцената, върху която танцуваш балет.

Та, за любовта бяха думите ми изчерпани
с черпака на предпоследното изповядване.
Последно няма да има, ще има рутинна почерпка –
на гости у Бога – с абсента на дявола.