Смъртта ми бе смърт – от огромните.
От онези – безсмъртните, важните.
И протоните, и неутроните
ми се пръснаха от преяждане.
И едва се побра некрологът ми
по билбордове над площадите.
(Прогнозираните ми клонинги
подобаващо се прощават).
Целокупното ми отечество
в раздирателни трели се дави.
Обстоятелствата са стечени
до наследствено полудяване.
А аз тук съм добре, някак скърпвам я.
С трима дяволи покер играем.
Пообрахме мечтите на мъртвите.
И си купихме мястото в рая.
Стих с нестандартно начало и още по-неочакван (поне за мен) финал.
ОтговорИзтриване:)))
„Адам е бил най-обикновен човек. Пожелал е ябълката не заради самата нея, а заради това, че е била забранена. Ако забранена е била змията, щеше да изяде нея.“
ОтговорИзтриванеМарк Твен;-)
Това е по повод картината:-)
За стиха - вече казах ;-)
Хахахаха:))) Готино.
ОтговорИзтриванеНе се бях замисляла за тази страна на нещата. Браво на Марк Твен.
А на Веси мерси, че се е сетила за цитата.:)
То туй е било в началото. Пък отпосле - едни лапат ябълки, други - голата опашка. (На змията). :)))
ОтговорИзтриванеА аз тук съм добре, някак скърпвам я.
ОтговорИзтриванеС трима дяволи покер играем.
Пообрахме мечтите на мъртвите.
И си купихме мястото в рая.
:)))
Трудно чета поезия, и още по трудно ми е да я коментирам. То... няма и какво да се коментира. Опира до усещане. До някакви настройки, дето я биват пипнати, я не...
Харесвам! Толкоз.
Благодаря ти за прочита, Хриси!
ОтговорИзтриванеПонеже не знам дали гледаш коментарите към старите публикации, обясних ти се в любов и в моя блог "Петък 13". Фатална любов - не политическа, а поетическа. ;-)
ОтговорИзтриванеМариана, любовта е взаимна. :)
ОтговорИзтриване