
През вятър и мъгла, и през порои,
едва ли този влак ще се препъне.
Върху траверси и по траектории
пухти с корема си от път продънен.
Отдавна настървено е подминал
последната си гара, но не спира.
Утъпкал начертаното си минало,
друг невъзможен свят не е избирал.
А там го чака мъничка пътека,
обрасла с карамфил и диви ягоди.
Поглежда я с окото си изтекло,
изсвирва остро и уплашен бяга.
a ...машинистът ...знае
ОтговорИзтриваневинаги е знаел ...
къде отива този влак
и мине ли тунела
ше усети ...
уханието свежо ...
и онзи аромат ...
!!!
Великолепно е! Поздрави!
ОтговорИзтриванеБлагодаря :)
ОтговорИзтриванеСтрахотен стих. Успях да си представя всичко, дори чух влака ти да покашля, изкачвайки едно хълмче. Точно преди пътечката с диви ягоди.
ОтговорИзтриванеМного, много си добър.......
Много образно!Поздравления!
ОтговорИзтриванеБлагодаря, поздрави и от мен :)
ОтговорИзтриване