Нагоре

През пустинни полета и глухи гори,
през морета и каменни диги
всички пътища водят към някакъв Рим.
А до теб и пътека не стига.

Не, не тръгвам. Не бива. Не знам накъде.
Само зная, че връщане няма.
И сърцето трънливо душата боде
като в древна езическа драма.

И не мога да кажа дори „остани“.
Ти не си била тук. Как да моля?
Щом от всички страни ме обграждат стени,
има изход. И той е нагоре.