“Трябва да ида на среща
със себе си”.
Валери Костов
Аз на среща със себе си все не смея да ида.
И оставам в черупката на изхвърлена мида.
Тук солена вода, там слънчасали дюни.
А в ушите акорд от разкъсани струни.
Разпилей ме по пясъка и тогава търси ме.
Забрави полуделите и сезони, и климати.
Може би ще намериш в отломките нежност.
Любовта е завръщане, любовта неизбежна.
Ще се видим със себе си непредвидено плахи.
Ще се питаме мълком какво ли очаквахме.
Топъл вятър ще вее сърцата ни бели.
И къде е душата, ще знаем къде е.
е, тЕ сега си навирих носа!:))))))
ОтговорИзтриване"Любовта е завръщане" означава ли, че и ти се завръщаш малко по малко? По мое време зимните ваканции бяха по-кратки.:)
Поздрави за стиха!
В.Костов - дядото
Честито, дядо!
ОтговорИзтриване:)"И къде е душата, ще знаем къде е." Поздрави !И радвам се !:)
ОтговорИзтриванеmilone
Благодаря! :)
ОтговорИзтриванеПоздрави и от мен, Милена!
Много ми хареса написаното!
ОтговорИзтриванеКомпютърни игри
най-трудната среща-със себе си-срещата,от която понякога бягаме,друг път пък просто пропускаме...:))))поздрави за всички, които отиват навреме:))))
ОтговорИзтриванеДа, нека поздравим всички, които не пропускат тази среща...
ОтговорИзтриванеБез значение дали е навреме, или не. :)
болка за обветряне... чудесно е
ОтговорИзтриванееола