06 август 2011

Проклятие



Есента прохожда през лятото.
Неуверено категорично.
А пътеката към теб е позната
и клинична.

Затова прелитам разсеяно
и пропадам често.
Ветровете, дето ме веят,
са известни.

Но не те са причината,
да не мога да те открадна.
Ти отдавна си ничия.
И навяваш прохлада.

Есента прохожда през лятото.
В най-горещия юли.
Любовта ми към теб е проклятие.
Чу ли?

03 август 2011

Кос



Не питай колко оставам тук.
Ще видиш пресни следи по пясък.
И нито сянка, и нито звук.
А чайки слизат с ненужен крясък.

И кратък кораб коси вълни.
И пълни трюма с онази жътва,
в която слънчев живот кълни,
когато всички мечти са мъртви.

Но утре песен ще пее кос
в горите тихи край шумен залив.
Какво му трябва – един откос,
от който всички звезди се палят.