Л(юб)ов
Два паралела се пресякоха
пред смаяните погледи
на правите меридиани.
Науката се изчерви.
Настръхна климата.
А ловната дружинка
нахрани с хляб и вино пъдпъдъците.
Ча(ка)й
Някой следобед
в късните сенки
сам да се чакам
ще ме намериш
В празните думи
в дългия поглед
в бавното време
съм се заселил
Нищо не питай
слушам земята
пуснала корен
в диви къпини
Тук ще остана
колкото глътка
в сухото гърло
на вечността
(Мо)литва
Литва старият гарван
с тежки крила
и се моли
никога повече
да не стъпи.
Браво! :)
ОтговорИзтриванеКръстю, благодаря ти за прочита! :)
ОтговорИзтриванеИнтересно, бих казал нестандартно и загадъчно, и с това още по-ценно като хрумване!!!
ОтговорИзтриванеРадвам се, че ти е харесало, Иване!
ОтговорИзтриванеЕдно такова, камерно е... и мисля, че няма да бъде разбрано от много хора. :)
Аплодисменти!!!Изкуството е като жената ,не иска да бъде разбирано ,а усещано и обичано мисля си аз :))) Та усещанията ,които с думи си облякъл са настръхващи...
ОтговорИзтриванеmilone
milone, благодаря за усещанията! :)
ОтговорИзтриванеНе харесвам поезия...но това ме очарова!...
ОтговорИзтриванеДостави ми удоволствие :)
ОтговорИзтриванеИ на мен! Milone го е изказал чудесно! :)
ОтговорИзтриванеПоздравления, Пламене :D
ОтговорИзтриванеБраво и от мен Пламене!
ОтговорИзтриванеНа пътпъдъците колко им трябва - малко хляб и малко вино. На добър път на стария гарван.
ОтговорИзтриванеКазал си го по най-добрия начин!
Много приятно чувство - хем безвремие, хем си течеш с времето. :-)
ОтговорИзтриванеLana, ще му предам на гарвана, той има нужда от насърчение. Пъдпъдъците са доволни. :) Останалото е любов. :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря на всички, които все още ме търпят, за отзивите. :)
mem, това, което описваш, е преддверието на нирваната, абе направо с единия крак вътре :)
ОтговорИзтриванеЗдравейте Пламен,
ОтговорИзтриванеВие ли сте ги написали ?
Имате едно голямо браво от мен ! Наистина са страхотни !
Много добре написано!
ОтговорИзтриванеЗащо, въпреки всичко, търсим само едно единствено нещо....
ОтговорИзтриванеА кое е то, Ники?...
ОтговорИзтриванесмрък...
ОтговорИзтриванеЛюбов, Пламене, любов...
ОтговорИзтриванеМоже би любовта е наркотик, а животът - абстиненция :)
ОтговорИзтриванеЕй ти "учени" бе... :)))))
ОтговорИзтриваневсе по петите ми ходят
иначе се сетих за
едни мои лекции по тези наУчни въпроси,
водени при Елфа :)
п.с.
съгласна съм... животЪТ е абстиненция, ако се събудиш...
"Някой следобед
ОтговорИзтриванев късните сенки
сам да се чакам
ще ме намериш"
Малко тъжно, но и красиво...заради любовта, която ни намира рано или късно, или пък ние нея откриваме :-)
Чудесни стихове, развълнуваха ме! Благодаря!
Благодаря, Лора!
ОтговорИзтриванеСветле, понеже там съвсем между другото си споменала Бегбеде, препоръчвам ти (ако не си го гледала) този филм: 99 francs
ОтговорИзтриванеИмам усещането, че ще ти хареса :)
(Има го в Замунда)
Ааа, и понеже и двамата харесваме Булгаков и Гари :)
ОтговорИзтриванеИмам памет на слон и това ме смущава, но филма ми го препоръчваш за втори път, вероятно с право, щом още първият път нищо не съм казала, че съм го гледала, много пъти тоз' филм, но гледам да сменям и жанра и наркотика, че така докога, е по-скоро въпросът, който наблюдавам с годините някак като ехо заглъхва... дали? там където съвсем не по- малко непонятни отговори ще чакат навярно...
ОтговорИзтриване:)
Аз пък нямам спомен да съм ти го препоръчвал друг път, а ако е така, значи съм се набутал у патологията. :)))
ОтговорИзтриванеА... и забравих да се замисля, че с хората някак не става баш така, (не) дай Боже дрогата ти да оживее, дето се вика в тази връзка тя си има собствен живот и ако не ебава за твоя съвсем не разбираш накрая искаш или не искаш да живееш или да умреш, като Фугу храната по-добро обяснение няма. :)))))) За това уважавам и японците, като не спирам да си бия челото в земята пред тях, които издигат в култ харакирито и рибата Фугу, а се покланят, ниско навеждат глава пред цветя и потоци, издържат на земетресения и цунамита с големи числа, знаят, че театъра е предимно театър на маски и сенки, за това го създават такъв… без израз в лицата…. а заравят израза дълбоко в звука, дето прерязва, когато опитваме да заговорим. Или да изпием чашата чай, за дванайсет часа поне ако може още една ми налей! докато слушам как гейшата припява със славея, нищо, че ходилата й смачкани в клещите дървени от през нощта силно болят и изпитва удоволствие, умее да излъже, когато й се празнят по лицето петдесетина малки мъже, с големи мечове, а в съня си лети из бамбуците свежо зелени само с оня, който няма да има, но който я притежава също толкова дълбоко скрита от болката в погледа на войн, воюващ с безсмислието на въпроса за смисъла... изящно и немислимо. Нима има по-перверзна перверзия от висшата калиграфия? И китайците ме пленяват подобно мечтателно.
ОтговорИзтриванеЕ, Балада за Нараяма е една от многото човешки балади...
ОтговорИзтриванеА докато едни търсят смисъла на живота, други го живеят...
аз така няколко ги пия наведнъж, може и на още да нося, ще видим :)
ОтговорИзтриванеиначе:
ей ти го доказателството
за това, че помня, не за патологията, дето ни набутва:)
Доказателството не се приема, поради давност. Изминала е почти година. :)))
ОтговорИзтриванеНастроил съм се да помня не повече от един месец. Щото, ако много помня, санитарите ще почнат да ми връзват ръцете не, както сега, отпред, а на гърба. И няма да мога да пиша. :)))
Доста нестандартно и загадъчно , бих казал уникално , хваща окото а и си заслужава да го прочете човек :) браво от мене за прекрасното хрумване .
ОтговорИзтриванеИнтересно...подсеща ме че е време да си събера дива мента. ;-)
ОтговорИзтриванеhttp://boiko-poboiko.info/sindrom-na-londonskiat-4ad1r