10 юли 2010

Любов, чай и молитва


Л(юб)ов

Два паралела се пресякоха
пред смаяните погледи
на правите меридиани.
Науката се изчерви.
Настръхна климата.
А ловната дружинка
нахрани с хляб и вино пъдпъдъците.

Ча(ка)й

Някой следобед
в късните сенки
сам да се чакам
ще ме намериш
В празните думи
в дългия поглед
в бавното време
съм се заселил
Нищо не питай
слушам земята
пуснала корен
в диви къпини
Тук ще остана
колкото глътка
в сухото гърло
на вечността

(Мо)литва

Литва старият гарван
с тежки крила
и се моли
никога повече
да не стъпи.


36 коментара:

  1. Кръстю, благодаря ти за прочита! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Интересно, бих казал нестандартно и загадъчно, и с това още по-ценно като хрумване!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Радвам се, че ти е харесало, Иване!
    Едно такова, камерно е... и мисля, че няма да бъде разбрано от много хора. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен10 юли 2010 г., 9:57

    Аплодисменти!!!Изкуството е като жената ,не иска да бъде разбирано ,а усещано и обичано мисля си аз :))) Та усещанията ,които с думи си облякъл са настръхващи...
    milone

    ОтговорИзтриване
  5. milone, благодаря за усещанията! :)

    ОтговорИзтриване
  6. Не харесвам поезия...но това ме очарова!...

    ОтговорИзтриване
  7. Достави ми удоволствие :)

    ОтговорИзтриване
  8. И на мен! Milone го е изказал чудесно! :)

    ОтговорИзтриване
  9. Поздравления, Пламене :D

    ОтговорИзтриване
  10. На пътпъдъците колко им трябва - малко хляб и малко вино. На добър път на стария гарван.
    Казал си го по най-добрия начин!

    ОтговорИзтриване
  11. Много приятно чувство - хем безвремие, хем си течеш с времето. :-)

    ОтговорИзтриване
  12. Lana, ще му предам на гарвана, той има нужда от насърчение. Пъдпъдъците са доволни. :) Останалото е любов. :)

    Благодаря на всички, които все още ме търпят, за отзивите. :)

    ОтговорИзтриване
  13. mem, това, което описваш, е преддверието на нирваната, абе направо с единия крак вътре :)

    ОтговорИзтриване
  14. Здравейте Пламен,
    Вие ли сте ги написали ?

    Имате едно голямо браво от мен ! Наистина са страхотни !

    ОтговорИзтриване
  15. Защо, въпреки всичко, търсим само едно единствено нещо....

    ОтговорИзтриване
  16. Ей ти "учени" бе... :)))))
    все по петите ми ходят

    иначе се сетих за
    едни мои лекции по тези наУчни въпроси,
    водени при Елфа :)


    п.с.
    съгласна съм... животЪТ е абстиненция, ако се събудиш...

    ОтговорИзтриване
  17. "Някой следобед
    в късните сенки
    сам да се чакам
    ще ме намериш"

    Малко тъжно, но и красиво...заради любовта, която ни намира рано или късно, или пък ние нея откриваме :-)
    Чудесни стихове, развълнуваха ме! Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  18. Светле, понеже там съвсем между другото си споменала Бегбеде, препоръчвам ти (ако не си го гледала) този филм: 99 francs
    Имам усещането, че ще ти хареса :)
    (Има го в Замунда)

    ОтговорИзтриване
  19. Ааа, и понеже и двамата харесваме Булгаков и Гари :)

    ОтговорИзтриване
  20. Имам памет на слон и това ме смущава, но филма ми го препоръчваш за втори път, вероятно с право, щом още първият път нищо не съм казала, че съм го гледала, много пъти тоз' филм, но гледам да сменям и жанра и наркотика, че така докога, е по-скоро въпросът, който наблюдавам с годините някак като ехо заглъхва... дали? там където съвсем не по- малко непонятни отговори ще чакат навярно...
    :)

    ОтговорИзтриване
  21. Аз пък нямам спомен да съм ти го препоръчвал друг път, а ако е така, значи съм се набутал у патологията. :)))

    ОтговорИзтриване
  22. А... и забравих да се замисля, че с хората някак не става баш така, (не) дай Боже дрогата ти да оживее, дето се вика в тази връзка тя си има собствен живот и ако не ебава за твоя съвсем не разбираш накрая искаш или не искаш да живееш или да умреш, като Фугу храната по-добро обяснение няма. :)))))) За това уважавам и японците, като не спирам да си бия челото в земята пред тях, които издигат в култ харакирито и рибата Фугу, а се покланят, ниско навеждат глава пред цветя и потоци, издържат на земетресения и цунамита с големи числа, знаят, че театъра е предимно театър на маски и сенки, за това го създават такъв… без израз в лицата…. а заравят израза дълбоко в звука, дето прерязва, когато опитваме да заговорим. Или да изпием чашата чай, за дванайсет часа поне ако може още една ми налей! докато слушам как гейшата припява със славея, нищо, че ходилата й смачкани в клещите дървени от през нощта силно болят и изпитва удоволствие, умее да излъже, когато й се празнят по лицето петдесетина малки мъже, с големи мечове, а в съня си лети из бамбуците свежо зелени само с оня, който няма да има, но който я притежава също толкова дълбоко скрита от болката в погледа на войн, воюващ с безсмислието на въпроса за смисъла... изящно и немислимо. Нима има по-перверзна перверзия от висшата калиграфия? И китайците ме пленяват подобно мечтателно.

    ОтговорИзтриване
  23. Е, Балада за Нараяма е една от многото човешки балади...
    А докато едни търсят смисъла на живота, други го живеят...

    ОтговорИзтриване
  24. аз така няколко ги пия наведнъж, може и на още да нося, ще видим :)

    иначе:
    ей ти го доказателството
    за това, че помня, не за патологията, дето ни набутва:)

    ОтговорИзтриване
  25. Доказателството не се приема, поради давност. Изминала е почти година. :)))
    Настроил съм се да помня не повече от един месец. Щото, ако много помня, санитарите ще почнат да ми връзват ръцете не, както сега, отпред, а на гърба. И няма да мога да пиша. :)))

    ОтговорИзтриване
  26. Анонимен13 юли 2010 г., 0:05

    Доста нестандартно и загадъчно , бих казал уникално , хваща окото а и си заслужава да го прочете човек :) браво от мене за прекрасното хрумване .

    ОтговорИзтриване
  27. Интересно...подсеща ме че е време да си събера дива мента. ;-)
    http://boiko-poboiko.info/sindrom-na-londonskiat-4ad1r

    ОтговорИзтриване