02 юни 2010

Събирачът на сърца


Носи сърцата си в раница
и в безтегловен каданс
крачи по тънката граница
между живот и шанс.

Утре ще стисне облака,
жадните да пои.
И ще окъпе в локвите
врабчовите глави.

Късчета непотребни
вади от кофи за смет.
И чете междуредия,
и е клошар наглед.

А днес ме среща и пита –
нещо да си загубил?
Ето, в небе увито,
твоето – между другите.


22 коментара:

  1. хубавооо... а всяко е хем между другите,хем самичко си бие, хем е И С другите...

    ОтговорИзтриване
  2. Как беше казано ...
    " Благодарение на Проклятията -Шансовете никога не забравят да ценят ЧУДОТО."
    Поздрави!!!
    milone

    ОтговорИзтриване
  3. Къде да го скрием, за да не боли...Там, между другите?

    ОтговорИзтриване
  4. Накара ме да проверя дали не съм си изгубила небето, ейй! Ама си е тук де, над мен.

    ОтговорИзтриване
  5. Странно и хубаво - това стихотворение си го публикувал тогава,когато аз пишех своето писмо-поздрав до Борис Христов...
    Поздрави от Париж: Димо Райков

    ОтговорИзтриване
  6. @ Поли
    ... то най-добре си знае :)

    @ milone
    поздрави и от мен :)

    @ Ники
    "там" е добро скривалище :)

    @ Мария
    здрасти, Док :)

    @ Ели
    дръж го здраво! :)

    @ Димо
    Благодаря ти! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  7. Случва се, изгубваме го сърцето и е късмет, че има някой, който да ни отвори очите за това.
    Поздрав!

    ОтговорИзтриване
  8. Лара, този някой дали не е Бог? Не Този, който е на небето, а оня, мъничкия, който е вътре в нас?...

    ОтговорИзтриване
  9. Знаеш ли, все си мисля, че този , мъничкият, вътре в нас е ехо на Другия, който е на небето... Предполагам, че у всеки от нас има по едно такова ехо, някои са наострили уши и слушат ли слушат какво ще им каже, а някои са му запушили устата...Хубаво е, че повечето хора, независимо дали си имат своя Бог на небето, живеят по неговите закони и са човеци.
    Ей така става, като не можеш да ми издърпаш клавиатурата из-под пръстите- пиша километрични постове, да му писне на човек да чете, извинявай...

    ОтговорИзтриване
  10. За съжаление, не са повечето. Но най-важното е, че ги има все още...

    ОтговорИзтриване
  11. да му дам и моето сърце да пусне в раницата, на мен май не ми трябва...
    Хубаво, много хубаво !!!

    ОтговорИзтриване
  12. Няма ли кой да го вдигне тоя процент? :)

    ОтговорИзтриване
  13. Мълчаливо..
    Поредната дъхава глътка ни поднесе :-)
    Много ми хареса :-)

    ОтговорИзтриване
  14. Хубаво е... и защо ли всяко хубаво нещо на тоя свят, като че ли ми свива сърцето на топка.
    В сибир.бг има група "за сърцати"... поздравих водещия групата с това стихотворение.

    ОтговорИзтриване
  15. Благодаря за отзива!
    Поздрави от мен. :)

    ОтговорИзтриване
  16. Браво, много ми харесва! :)

    ОтговорИзтриване