29 юни 2010

Петият сезон


Този сезон е за други вече.
Този сезон не е моят.
Посред понятията отвлечени,
между звезди и копои,

през бункери и през клетки,
под път и над път към ада,
този сезон е петият –
последният от насладите.

В него ръце си пускат
повелители на вселените.
В него смъртта е изкуство
от високите им подземия.

В този сезон останахме –
шепа от седем милиарда –
мравчици между дланите
на гардовете на дявола.


20 юни 2010

Отвисоко

Bluebird With Worm


Над покриви и капандури,
над проиграни реверанси,
над всички чули-недочули,
над сродници и тук, и в странство,

над великани и джуджета,
над баби-яги и снежанки,
над мравки, към върха закретали,
над котките на кака Станка,

над собственото си безсмъртие
и над смъртта на всичко живо,
и над къртиците, разкъртили
и въздуха ни, който имаме,

над побелелите въпроси,
над делничната арогантност,
над малкото, които носят
на многото греха на пластове,

над мен и теб, мой сине, майко,
над скрилите сълзи бащици,
над яхтите и таратайките,
над черния хайвер и триците,

над нощните чаршафи временни,
над постоянството миньорено,
над любовта, за малко бременна,
над плодовете и над корените,

лети и гледа от високото,
отдавна тленното прочел,
и ми намига синеоко
стар червей в човка на врабче.



02 юни 2010

Събирачът на сърца


Носи сърцата си в раница
и в безтегловен каданс
крачи по тънката граница
между живот и шанс.

Утре ще стисне облака,
жадните да пои.
И ще окъпе в локвите
врабчовите глави.

Късчета непотребни
вади от кофи за смет.
И чете междуредия,
и е клошар наглед.

А днес ме среща и пита –
нещо да си загубил?
Ето, в небе увито,
твоето – между другите.