Изображение: Michael Bosanko Не съм от тях, защото пуснах сянката
навътре
и храня корените ѝ с горчилка.
Не съм от тях, оставих си детето,
което бях,
да хвърля плоски камъчета от брега.
Не съм от тях, те са обратното
на светотатството.
Понякога ги виждам
да ме питат
дали съм стигнал дъното на своя връх.
Понякога ги чувам
как си тръгват –
без омерзение, но с болка.
Но никога не зная
това въже, което ми подхвърлят –
от слънчевите сплитове въжето –
къде да го увия –
около кръста си
или –
около шията.
...те ни вдъхновяват , оставят ни свободни , не ни обсебват ,не ни превръщат в свои инструменти :)))философия с усмивка:)))
ОтговорИзтриванеmilone
те са това, което, както казах, не съм, milone :)
ОтговорИзтриванеа ти си от светлите и усмихнатите :)
и аз...
ОтговорИзтриванеЛора, и ти си от тях, сега си мисля, ако не бях толкоз черен, дали щях да ви виждам... :)
ОтговорИзтриване... и аз съм от онези с въжето на шията :)
ОтговорИзтриванеот светлите с въже? значи... абе, я да си трая :)
ОтговорИзтриванеМного си продуктивен,друже,но просто ме е страх да си помисля откъде ти идва тягата:)
ОтговорИзтриванеСтринке, ако те е страх, моето момиче, хич не си го и мисли. :)
ОтговорИзтриванеБраво, Бочев.
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Мария! :)
ОтговорИзтриванеПламене, мъката не е тъмнина друже...Болка е...
ОтговорИзтриванеИ след като си се осмелил да изговориш дилемата, то отговора е ясен мисля. Може пък изговарянето да е терапията, а?
Да, изговарянето е и терапия (Освен опит за комуникация). Поне според психоаналитиците. :) И не само...
ОтговорИзтриванеСтрахотно, много близко :)
ОтговорИзтриванеЛекува се с усмивка :)
ОтговорИзтриване