01 май 2010

Светлите същества

Изображение: Michael Bosanko


Не съм от тях, защото пуснах сянката
навътре
и храня корените ѝ с горчилка.
Не съм от тях, оставих си детето,
което бях,
да хвърля плоски камъчета от брега.
Не съм от тях, те са обратното
на светотатството.

Понякога ги виждам
да ме питат
дали съм стигнал дъното на своя връх.
Понякога ги чувам
как си тръгват –
без омерзение, но с болка.
Но никога не зная
това въже, което ми подхвърлят –

от слънчевите сплитове въжето –
къде да го увия –
около кръста си
или –
врата си.



14 коментара:

  1. ...те ни вдъхновяват , оставят ни свободни , не ни обсебват ,не ни превръщат в свои инструменти :)))философия с усмивка:)))
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. те са това, което, както казах, не съм, milone :)
    а ти си от светлите и усмихнатите :)

    ОтговорИзтриване
  3. Лора, и ти си от тях, сега си мисля, ако не бях толкоз черен, дали щях да ви виждам... :)

    ОтговорИзтриване
  4. ... и аз съм от онези с въжето на шията :)

    ОтговорИзтриване
  5. от светлите с въже? значи... абе, я да си трая :)

    ОтговорИзтриване
  6. Много си продуктивен,друже,но просто ме е страх да си помисля откъде ти идва тягата:)

    ОтговорИзтриване
  7. Стринке, ако те е страх, моето момиче, хич не си го и мисли. :)

    ОтговорИзтриване
  8. Пламене, мъката не е тъмнина друже...Болка е...
    И след като си се осмелил да изговориш дилемата, то отговора е ясен мисля. Може пък изговарянето да е терапията, а?

    ОтговорИзтриване
  9. Да, изговарянето е и терапия (Освен опит за комуникация). Поне според психоаналитиците. :) И не само...

    ОтговорИзтриване