30 юли 2009

Изгрев



Воден прах от вълните пенливи
в капки мокри слънца ни оплита.
И обратният път си отива
като бял от очакване скитник.

Премълчаната болка оттича
и потъва в прохладния пясък.
Както падат на къдрави кичури
на сърцето безумните тласъци.

Воден прах на брега ни прегръща.
Капки нежни планети прелитат.
И усещаме как няма връщане
в уморените нощи на дните ни.

Ще останем, а после ще тръгнем,
но навътре в морето, тъй бавно,
че да стигнем навреме, по тъмно,
там, където били сме отдавна


.

2 коментара:

  1. "...Слънцето сплете ръце
    с вятъра...
    като прибоя силна
    се опитвам да спра залеза..."

    Поздрави...картина...чудесия...
    milone

    ОтговорИзтриване