Рисунка:Gemma Driessen
„Сиви облаци, облаци рошави,
накъде пак припряно летите?“
Димитър Никифоров
Скрита от погледи лошави,
поляга в тревите утринни.
Облаци бели рошави
пазят я от погубване.
Нали е душа – отива ѝ
да бъде мека, глупава.
По далеч от трънливите
вейки в горите струпани.
А пък сърцето ми в тъмното
на пръсти подскача милото.
Как да прогледне зад хълма,
преди да прехвърли билото?
А и какво ли ще види там
посред ливадите ширнали? –
Паднал облак е любовта
и ти крила му пришиваш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар