07 април 2019

***


А как да обясня, че ние с теб не сме
емулсия?
Мониторът студен отчита присмехулно
пулса.
Препускат побеснели дните ни с огромни
крачки.
Сърцето има нужда от любов, а не от
хапчета.

И ти си в някакъв далечен град съвсем
стаена.
И пътя си до теб измервам с непосилно
време.
Но зная, че дори животът ми да не
достигне,
ще те намеря някъде отвъд света
без име.



7 коментара:

  1. За мой срам ви открих късно, но поезията която пишете е страхотна, вълнува и остава в ума да човърка!Най-искрени поздравления от една Емилия. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Недей се приближава!
    Бъди изображение
    върху стъклата на старинна катедрала,
    високо и недосегаемо,
    за да остане вечният копнеж
    в опразненото ми от теб сърце,
    притихнало от бдение.
    Недей се приближава...
    Дора Габе

    ОтговорИзтриване