06 февруари 2019

Бесове




Днес земята ми пълнят до шия разгонени кучета.
Не ги дави, изпратен от никой създател, порой.
И целуват готвача, нарязал мечтите на кубчета.
И се кланят на този, измислен от дявол, герой.

Наживели се, близали в страх от високото задници,
стискат в кърпа сополи за спомен от ланския грип.
Недовиждат с носа си червен, но ме водят на кланица.
И пикаят над мен, без да дръпнат проклетия цип.

Не са наши бащи, но отровното семе са хвърлили,
както техният дядо е хвърлял лъжи за разплод.
И коя ли е кучката луда, безпаметно кърмила
тези тежки момчета, охранени с моя живот?

Оцелявах сред тях и се учех свенливо на низости.
Свободата заспа под лъжичката с празна уста.
Поробители мои усмихнати, толкова близо сте,
че ножовете, лъснали вече, опряха в костта.

А децата ми бягат от вас през земи и галактики –
там, където звезди са звездите и хлябът е хляб.
И навлекли душите си в дрехи, с кръвта ми оплакнати,
пишат дълги писма за живота – от другия свят…



1 коментар:

  1. Еклисиаст 3:1-11 НП
    Идва час за всичко,
    има време, отредено за всяко нещо под небето:
    време за раждане и време за умиране,
    време за садене и време за изкореняване на насаденото,
    време за убиване и време за изцеление,
    време за събаряне и време за градене,
    време за ридание и време за смях,
    време за тъга и време за ликуване,
    време за разхвърляне на камъни и време за събирането им,
    време за прегръдки и време да ги отбягваш,
    време за търсене и време за загубване,
    време за пазене и време за пилеене,
    време за раздиране и време за зашиване,
    време за мълчание и време за говорене,
    време за любов и време за омраза,
    време за война и време за мир.

    ОтговорИзтриване