31 декември 2012

Родина - Боян Михайлов

С това живо изпълнение на Боян поздравявам всички читатели на блога.




18 декември 2012

Космическа (ми тъй, де) песничка



Няма да бъдем заедно,
но поне те измислям.
Виждам наблизо края,
който е непоискан.

Вятърът прави бури.
А след бурите – светло.
Няма да се учудя,
ако слънцето си предрекла.

Сега припев:

И – развихрил в съня си
разноцветни галактики –
черно-белите късам
с коленете и с лактите.

После:

Бяхме играли роли.
Плачехме сред овации.
Някой за тебе се моли –
майната му на стареца!

Нощем петлите ни будят.
(Стига да сме на село).
Твоите бузки румени
вселените ми разсейват.

Сега пак припев, ама май трябва да е различен…
(Щото първият е кофти).
И се чудя какъв да е…


Разтопяват се в нищото
и мечти, и съмнения.
Космосът е излишен,
ако ти не си с мен.

Така, за да завърши чалгата, има нужда от силен финал.
Значи, нужен е значителен поетически майсторлък.
Нещо от рода на:


Слизат звездите в двора ми.
Палят светулки и храсти.
Някой за тебе говори –
минал през своето щастие.

Благодаря за вниманието!

05 декември 2012

Охлюви


Пред нея винаги сме голи.
С откъснати крила при полет.

И бързаме към тази смърт.
По някакъв отъпкан път.

Дали любов е, аз не зная.
С децата ни навън играе.

Не смея да прекърша цвете.
Но виж кръвта ми по ръцете ми.

Навярно твоята поличба
ще ме опази от двуличие.

Но никога не би ми върнала
живота, в зимите разгърден.

***

А бягство от любов е сила.
И аз, и ти, от нея пием.

Къде ли в космоса ще стигнем?
С поредната лъжа и тримата…

И падат мънички звездици
в мазето на достойни рицари…

Заблудата не се е свършила.
Мирише на мечти и мърша.

Дали насън не ти е хрумвало
да кажеш – майната на думите?

И да се свиеш във леглото ми
като орел, прегърнал охлюв?