31 май 2012

Топъл пролетен ескиз

Толкова много самотни капки –
дъждовни и мокри –
че ми е невероятно
как се събират в локви.

Дали слънцето е причината,
която всичко суши?
Или искат да си починат
приземените им души?

Две гълъбчета се къпят,
невиждали пролет от лани.
Падат на някого мътни
сълзите по тротоара…

И в миг тук се втурва момиче –
в ръката си – с тебешир.
Върху асфалта “обичам те”
пише. Дали не греши?



29 май 2012

Колкото - толкова!



И аз, когато обичам, ревнувам.

Катеренето по върхове не е лично.

Пропадането в урва – също.

Ако не се върши от двама,
остава
да четем Библията
или да се прегръщаме

в самотията.

Но когато любов е началото,
а не – словото,
тогава,
като перковци, чалнати
и затворени в лудницата
на някой лекар
от миналите животи,
ще си търсим началото.

Мария никога не е била блудница!
На кого му пука?

Сега с теб сме тук.

Утре ли?...
От утрето ни разделя изгрев.
От утрето ни разделят мутри
с увиснали и пенясали челюсти.
От утрето ни разделя мелница,
която мели ли мели зърно за хляб…

Не съм твой враг.
Не съм твой брат.

Ти коя си –
неверница или спомен
от огледалното отражение на душата ми
върху стена? Слънчево зайче?
Неуловим копнеж или
бегла препратка към движението
на махалото на Фуко?

Гледа някой с око,
замъглено от ярост и болка.

Колкото – толкова!