19 април 2012

Кърт



“В неизбежна земя,
в грехове и отрови –
къртът рови ли, рови”.

Пл. Бочев


Бих му казал, че някога
бил е сладко къртиче.
От Мадан до Оряхово
през тунели е тичал.

Без очи, но с любов –
към достойна къртица.
Без звезди и уловки –
бил е нейният рицар.

Бих му казал, че днес
е достатъчно късно –
за проглеждане в песен,
за целувка по устните.

Бих го стъпкал така,
че напук да прогледне.
Бих отрязал ръка,
та кръвта ми да вземе.

И да пие неистово
от узрялото време.
И по празните листове
да се дави в поеми.


01 април 2012

Мъгла




И тихо мъглата пролазва
по цветното мое съвремие.
Не мога от нея да пазя
кръвта си, преляла във вените…

Мъглата разрежда мечтите
до степен на патоки в кръчмата.
И гласните струни, протрити,
се късат от песни измъчени.

Мъглата е дар за наивник,
повярвал в растежа на утрото.
Но вените нямат преливник.
Сърцето е тук. И е глупаво.