09 юни 2011

Змей



Още ли помни земята
твоите стъпки трънливи?
Южен любовен вятър
над слънчогледови ниви
вие ръка и просвирва
страстните струни на лира.

Тя си е тук. Свободата.
Вечер се дави в бутилка.
Сутрин, росила в тревата,
като змия се умилква.
Празник е празното време.
Змейово либе ще вземе.

Исках да кажа, че пътьом –
няма надежда без извор.
Хвърлей на камък ще мъти
твоя – от жаждата – избор.
В сушата дебне оазис.
Той – от живота – те пази.