17 декември 2011

В памет на Пламен Ставрев



Дошло е времето –
ще каже някой.
Но аз не мога да повярвам.
След теб вълните нямат гребени.
И южен вятър днес ги гали.

В горещи пясъци
кратко лято
без теб самотно ще се лута.
И после лятото ще стане хладно.
Един сезон от земен промеждутък.

Мълчи декември.
А пък песните
напират като живи струни.
И да умираме тъй е лесно…
Както свършва пълнолуние…

Да тръгнеш на гурбет
в небесни ниви –
дали това е сън или спасение?
Дали е сън, не знам, не знам...
И чаша вино днес ти отливам –
да има за изпът душата чиста.
Дали е сън, дали е сън
или е истина?...




08 декември 2011

Звездица



И остават след нас отпечатъци –
кратки, колкото стъпки на птица.
Прибери ме на топло в душата си,
моя малка далечна звездице.

Ще ти бъда и принц, и лисицата –
кротка, питомна, бедна, привична.
А от острия край на зениците
нека жива любов да изтича.

В този огън телата ни въглени
ще прелитат над снежния хребет.
И когато студено и тъмно е,
с теб ще знаем – това е потребно.

За да видиш премръзнал скиталеца
колко иска при теб да се сгуши.
И, преди да е станал на старец, той
как към теб през комините пуши…