“Wer reitet so spät durch Nacht und Wind?
Es ist der Vater mit seinem Kind”.
Johann Wolfgang von Goethe
И после, сине, остарява
бащата –
за езда е слаб.
Препъват се, дори на равното,
сърдечните му клапи.
Той пак е с теб –
през нощ и вятър,
но не наяве.
Последно му е всяко лято
и зрънце в плявата.
Не спирай и за миг ездата
нагоре – към мечтите.
Така се стига до оттатък –
отвъд очите ти.
Какво е там – ще ми разказваш,
когато пак се видим.
Ти – мой баща (да не повярваш),
пък аз – синът ти свиден…