29 ноември 2009

Ръка за милост


В една не дотам чиста,
но свята република,
на един от площадите,
пълен с публика,
премиер-примадона
събирал овации
от своята древна
епическа нация.

А от първия ред
едно смешно дете
му протегнало длан.
Премиерът-бащица
го вдигнал в небето
и позирал пред камери
на журналисти –
разлистен.

Дърво на живота бил
в този момент,
но детето
събрало дланта си в юмрук
и го фраснало в мутрата…



Тук свършили всички
алкални батерии.

И станало кално –
като в окоп

на предала се

артилерия.


23 ноември 2009

Глория Мунди


Късен ноември, усещане – ретро.
Птици по нерви опънати кретат.
Търсят лиризъм сред скъсани гракове –
слънчев ракурс в отделение раково.

Сили не стигат за дългите югове.
Тук са гнездили – в стърнища и угари.
В равни години и в стръмни секунди –
спомен за старата Глория Мунди…


20 ноември 2009

Джунгльо


Когато поискаш такава любов,
която се прави от много раздели,
аз с кон за раздели ще тръгна на лов –
и няма една – и насън – да намеря.

Ще срещам по пътя си лудия слон –
небето да гази със стъпки крилати,
ще падам – маймуна от краткия клон –
човекоподобен – несръчно в краката ти.

Ще ставам – пред стария приказен лъв,
ще казвам – обичам я – хайде, изяж ме!
А той ще подуши свеж мирис на кръв –
о, Боже, принцеса е днес Пепеляшка…


19 ноември 2009

Преграждане


Живот, затворен между две
потрепвания на клепачи.
Между земя, между небе.
Между страха. И над юначества.

Живот, отворен като рана,
с гноясали конци съшита.
Събран зад кожата одрана
между устата и ушите.

Сърцето ли? – Капризна помпа.
Умът – дантелена бродерия.
А любовта – невидим тромб –
прегражда вени и артерии…


16 ноември 2009

Гребете ме


Гребете ме.
На глутници.
Цивилизовано.
С лъжици.
Гребете ме.
По Стария завет.
Природно.
И стихийно.
На мен ми стига
мършавият
неподправен мицел
на гъбите –
околовръстни проститутки.
И помията.

На мен ми стига
залъкът
коравият,
изровен от контейнера
за гузна съвест.
Заспивам свит
с оръфаното томче
на Моравия.
И се събуждам
в погледите ваши
ръбести.

Гребете ме.
Къде ли ще отседна
утре?
При Бог, при дявол –
все едно –
спасение
новозаветно.
Недоизгребан
някъде,
сам себе си затрупал
с останките от времето,
в което сме сами,
проклетото.