10 януари 2014

Глухоняма песен


Грачи времето, клекнало в храста на двора.
И нали съм човек и живея сред хора –
го попитах – понеже е прелетна птица –
колко още да пея, залутан в матрица.

А пък то ме погледна с очите си бистри.
(Беше зима, но клонът за миг се разлисти).
После падна перо, после тихо настана.
И разбрах – песента ми е глуха и няма.



4 коментара:

  1. Това го знам! Хубаво грачи! :)

    И аз измислих една грачеща плитчина в поезията, ама нали съм музикант, простено ми е... :)))

    Обреден танц

    Причуват ми се тежки капки
    как удрят по вратата.
    Отвън хоро извиват ангели,
    а гарваните плачат.

    И тъпаните са съмнение -
    нима небето нужно е?
    И уж съм жаден, ала гневно
    се моля все за суша.

    Дано гневът не ме осъди
    на спомен за невинност.
    Дано във този танц не бъда
    жертва на повикване!

    Дано и в дъното на блатото
    да си остана нестинар!

    Дон4o

    PS - Ах, къде ни изчезна секретното розово приятелче, че да си похортуваме пак тук?... :)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. На мен ми харесва стихотворениет ти!

      Колкото до Меги - можеш да я попиташ. :)

      Изтриване