21 декември 2013

коледа

нито капка не капва
от катрана във кацата с мед
ах идилия кратка
ах стопен от безсилие лед

ти ме гледаш с очите
на кротка ранена сърна
аз се моля за дните
в които си бях у дома

но по коледа казват
се случват добри чудеса
и е зима и празник
и смъртта е с невинна коса

и грехът е бездомен
като смахнат ненужен клошар
запали ми днес огън
взет от старата влюбена жар

и тогава ще чуем
хор от ангели бели над нас
и тъга многоструйна
ще изпее молитва с тих глас

ще се стичат сълзите
и без поглед ще търсят земя
а забързани дните
ще препускат в гори и поля

песента ще достигне
до своя пределен абсурд
и тогава аз вдигнат
а ти повалена от друг

ще се скитаме дълго
в един непознат безпредел
и ще сричаме мълком
в нечий свят кой какво е отнел




19 април 2013

Когато за тебе се моля



05 февруари 2013

Молебен по Бърнс


Оцелелите плевели
в китна градина
правят молебен за дъжд.
Но сърцата… сърцата изстиват
в своята къща и
виж –
аритмично пулсират.
Молят се за инфаркт.
Бог е факт, Джени,
но ръжта е нетрайна.
И омайниче ни омайва.
И лайки и риган…
Нямаме сили да кажем
“Стига”!
Имаме сили да видим небе.
И после –
щом този дъжд спре,
ще умрем.








13 януари 2013

Стихотворение с голямо заглавие


Една малка мишка
пише ли, пише.

И стана плъх.
Въх!