15 март 2012

Родина



Нарисувай ме с дъх върху облак,
за да мога с дъжда да се връщам.
Тук при тебе е детството топло.
Тук е старата бащина къща.

Нарисувай ме с лъч върху изгрев,
за да мога росата да пия.
Да се къпя в очите ти чисти.
И при теб да остана, Родино.

Изсечи ме с длето върху камък
сред скалите, обвени от вихър.
За да мога на твоето рамо
да склонявам глава вечер тихо.

Напиши ме с море върху пясък,
който помни все твоето име.
И, стопил се от бурните ласки,
тук при теб е останал, Родино.

Разпилени в различни посоки,
надалече препускат душите.
Но тук са мечтите високи.
И тук е пределната есен
на дните ни.


05 март 2012

Среща



“Трябва да ида на среща
със себе си”.

Валери Костов



Аз на среща със себе си все не смея да ида.
И оставам в черупката на изхвърлена мида.

Тук солена вода, там слънчасали дюни.
А в ушите акорд от разкъсани струни.

Разпилей ме по пясъка и тогава търси ме.
Забрави полуделите и сезони, и климати.

Може би ще намериш в отломките нежност.
Любовта е завръщане, любовта неизбежна.

Ще се видим със себе си непредвидено плахи.
Ще се питаме мълком какво ли очаквахме.

Топъл вятър ще вее сърцата ни бели.
И къде е душата, ще знаем къде е.