19 февруари 2012

Март



Аз ли съм този,
който ти дава
сън и живот
на самотната гара?

Стъпка по стъпка
крачи към края си
някакъв куц
остарял февруари.

Беше април.
И пак те обичах.
Нищо, че рееше поглед
към лятото.

Твоят май бърза
да каже, че всяка
земна любов е безумна
и кратка.

После октомври –
поет прозаичен –
с вятър ще рони
листата ни сухи.

Ние ще виждаме,
ние ще чуваме
как си отиваме
слепи и глухи.

Тихо ще срещнем
сърцата си топли
в някой далечен
студен януари.

Но дали са те същите
и дали са те нашите
никога
няма да знаем.