18 декември 2012

Космическа (ми тъй, де) песничка



Няма да бъдем заедно,
но поне те измислям.
Виждам наблизо края,
който е непоискан.

Вятърът прави бури.
А след бурите – светло.
Няма да се учудя,
ако слънцето си предрекла.

Сега припев:

И – развихрил в съня си
разноцветни галактики –
черно-белите късам
с коленете и с лактите.

После:

Бяхме играли роли.
Плачехме сред овации.
Някой за тебе се моли –
майната му на стареца!

Нощем петлите ни будят.
(Стига да сме на село).
Твоите бузки румени
вселените ми разсейват.

Сега пак припев, ама май трябва да е различен…
(Щото първият е кофти).
И се чудя какъв да е…


Разтопяват се в нищото
и мечти, и съмнения.
Космосът е излишен,
ако ти не си с мен.

Така, за да завърши чалгата, има нужда от силен финал.
Значи, нужен е значителен поетически майсторлък.
Нещо от рода на:


Слизат звездите в двора ми.
Палят светулки и храсти.
Някой за тебе говори –
минал през своето щастие.

Благодаря за вниманието!

5 коментара:

  1. Озвездено ми подпали усмивката, Плам!Разпя ми душичката ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Светле! Радвам се на чувството ти за хумор и въобще! :)

      Изтриване
  2. Приятни приумици, много подходящи като за края на света:)
    Бъди здрав, Пламка и чалгаджийски настроен!
    Весела Коледа!

    ОтговорИзтриване
  3. Аз тва го посветих на мойта любима жена, ама тя не ми ответна...

    Нерешителност

    Затварят се във себе си плажните чадъри.
    Над нас е само киселият лунен резен.
    Брегът е нерешително добър
    и нежно нелюбезен.

    Небето е танцьор. Играе пантомима
    на дансинг от звезди - да го прескочиш.
    Но млечният му път не е към Рим,
    а - шейк от леко пийнали посоки.

    Във джоба ми ръждясват летни мигове
    и паднал на коляно пръстен.
    Разбират ни вълните
    и ни пръскат.

    И бавно се въртим със теб
    в прощално ча-ча...
    Обърква се космическият ред
    и сяда да поплаче.

    ОтговорИзтриване